Разберете кой е истинският Учител, монах или свещеник, част 2 от 10

В Хималайските планини и гори вечер се стъмнява много бързо. Е, когато аз бях там, се стъмняваше много бързо. Понякога отивах в библиотеката, за да заема книги или да чета нещо там и когато вече затваряха и трябваше да се прибирам вкъщи, имах да вървя много път. […] По тези горски пътеки понякога не виждаш никого. Рядко, от време на време, може да имаш късмета да попаднеш на монах, някой възрастен монах, който има само парче найлон над главата си, обрамчен с клони от близките дървета, направен от някой от неговите поклонници или може би от самия него. […]

Да видя тези монаси винаги беше щастие за мен. Първо, понеже пътеката е съвсем пуста, там няма никого. И второ, защото за мен те представляват светият образ, връзката между хората и нещо, което е по-голямо от живота, нещо, което се свързва с Бог, с Небесата. Затова винаги съм ценяла всеки момент, когато видя монах, преди много години. И дори в един град, в Индия, можете да имате по-голям шанс да видите добри монаси, много чисти и семпли. Те се разхождат навсякъде. Нямат пари в джоба си.

Веднъж срещнах монах, който по-късно стана мой учител по индуизъм и аз станах индустка монахиня при него Той никога нямаше пари, затова навсякъде ходеше пеша. Веднъж отиваше да види приятеля си в друг храм. По това време аз имах малко пари. Беше много тъмно, затова го поканих да отидем на спирката и той пътува с автобус единствен път в своя много дълъг живот. После отидохме в един храм и неговият приятел монах и помощниците му, както и някои от неговите поклоннички там ни приготвиха храна. Бяха много щедри и мили. До този храм имаше голям поток, и там станах индуистка монахиня.

Вече не я нося (робата), но все още съм с монашеското име Мандакини Гири. Гири е традиция, едно от големите традиционни монашески училища в Индия. Казаха ми, че води началото си от (Шанкара), този велик Основател на една от индуистките строги монашески традиции. Всички монаси, които видях в Индия, повечето бяха много, много чисти. И просто ходеха навсякъде. Наистина имаха само три парчета дрехи върху тялото си. И ако изперат едното, ще изчакат, докато изсъхне, и тогава ще изперат другото; не изпират всички наведнъж.

В будизма Буда казва, че в Епохата на края на Дхарма децата на майа ще се направят на монаси, за да заблуждават хората – уязвимите хора, тези, които се страхуват от проблеми в отвъдния и в този живот, тези, които търсят убежище и закрила от монасите – ще им причиняват много неприятности. Не знам дали е така в много други страни, но за някои чух много за това и е много тъжно. Но вярвам, че все пак има много добри монаси; затова ви казах да им помагате или да ги подкрепяте, ако можете.

В други традиции не чувам за проблеми, както може би в будизма Хоа Хао или в будизма Нам Куок, наричан с любов Кокосов будизъм. Защото Основателят му, великият Учител Нгуен Тан Нам ядял само кокосови орехи и пиел кокосова вода, за да живее. О, обичам кокосови орехи, като говорим за тях. В (Олак) Виетнам имах голямо количество хубави кокосови орехи. Има различни сортове кокосови орехи. В Тайланд, във Филипините също, има различни сортове. Най-добрият сорт е този, който е толкова ароматен и сладък, че можеш да го ядеш наистина вечно. Има кокосови орехи, които не са такива, просто са по-обикновени. Нямаш много от този вкус. Когато бях в Тайланд, имахме много такива ароматни кокосови орехи, в (Олак) Виетнам също. Във Филипините също има такъв сорт.

Преди години бях на Каймановите острови, защото не можех да остана дълго в Америка. И на Каймановите острови, пред малката ми къща, също имаше кокосови дървета. И тези кокосови орехи, всъщност на плажа, бяха много сладки и ароматни – също като тези, които имате в Тайланд, (Олак) Виетнам или на Филипините. Не знам защо, може би плажът прави вкуса такъв. Те са на пясъчния плаж; това е нещо като частен плаж. Това е една много евтина къща. Можете да ги наемете навсякъде, и тази не беше в града. Пътувахме един час от града, от най-близкия пазар до тази къща, много отдалечено предградие. И живеех там сама. Когато не можех да остана в Америка, трябваше да отида там за известно време. Беше много хубаво и не се страхувах от нищо. Беше много хубаво.

Тогава имах малко ученици. Колкото повече хора познаваш, колкото повече ученици имаш, толкова по-различен се чувстваш. Има много карма около тях и тя идва при теб. И това ти причинява различни видове проблеми, различни видове чувства, дори и страх. Но това е животът на така наречения Учител. Ако искаш да бъдеш Учител, трябва да се съобразяваш с всичко това, което не си подозирал, че може да ти се случи. Колкото повече даваш, не е да имаш повече – не духовно, не; материално, да. Е, всъщност не знам дали колкото повече даваш материално, толкова повече нямаш или не. Просто бъдете сигурни, че давате достатъчно и запазвате достатъчно за себе си. Защото никога не знаете какво ви носи кармата. Кармата може да не е от самите вас; може да е от някого другиго. Затова просто бъдете умерени във всичко, тогава нещата ще са наред.

Някои от вас казват, че нямат доверие на нито един монах, за да му направят дарение. Не ви обвинявам. Просто трябва да знаете на кой монах е добре да дадете. И всеки монах, който поиска пари, това е, защото те нямат пари, а искат да имат малко комфортен живот за себе си и също за своите последователи. Може би някои хора са дошли, за да станат монаси и монахини под тяхно ръководство и те трябва да се грижат за тях. Може би е така. Така си мисля, но не съм много сигурна. Доста хора се оплакват от монаси, които искат дарения и намират всякакви видове номера, за да накарат хората да им даряват.

Откъс от „Трук Тай Мин казва, че духът призовава за дарения, както прави монахът” : Дайте обет да правите дарения! Колкото поиска (призрачният дух), и няма да ни отнеме живота, но иска нашето имущество и пари и трябва да му ги дадем. Разбирате ли? Е, или ще изгубите живота си, или ще запазите живота си, но ще изгубите парите си, какво друго можете да направите? Призрачният дух изисква да му дарим парите си, тогава ще бъде благословено и ще си отиде. Без значение какво лекарство взимате, дори да е американско лекарство или от най-високо качество, ако този призрачен дух не може да бъде удовлетворен, тогава няма да бъдете спасени и трябва да умрете. трябва да дарим парите, да платим всички дългове към него. Тогава призрачният дух ще ни прости

Откъс от „Разрешаване на `Кармичните дългове` в пагодата Ба Ванг: 700 милиона VND (US$ 28 000) за ритуала и историята на жив свидетел: Според Л, групата била въведена в голяма стая. Вътре били две жени, облечени в кафяви раса и един монах. Групата била накарана да седне на пода, после монахът започнал да напява мантра за призоваване на призрачните духове, за да обсебят двете жени. Семейството, дошло да призовава призрачните духове на свои близки, ги призовавало един по един. Но в моя случай информацията, дадена от духовете беше напълно невярна. Л добави, че всички там са накарани от духовете да платят пари, за да „разрешат кармата си”. Всеки път, когато духът обсебвал човек за около 5-7 минути, след това секретар записвал думите на духа и количеството, което човекът трябва да плати. В случая на Л имало два варианта. Ако тя избере да приеме убежище и често посещава храма Ба Ванг, цената ще бъде 32 милиона VND (US$ 1 300). Ако тя избере да не приеме убежище, с по-редки посещения в храма Ба Ванг, трябва да плати 700 милиона VND (US$ 28 000) за успокояване на отмъстителните духове. Когато тази жена казала, че няма пари, хората в храма я посъветвали, че може да избере да плаща на вноски или да служи в храма една година. Осъзнавайки, че това е измама, жената (Л) от град Кам Па отказала. Но от храма я заплашили с документи, че ако не приеме убежище и на направи плащането, ще полудее.

Всъщност не искам да критикувам никого. Трябва да знаете какво правите. Не знам какво да ви посъветвам. Ако знаете, че един монах е добър и неговите ученици са добри... Можете поне физически да ги познаете, като ги чуете да говорят. Трябва да ги чуете доста пъти, за да направите истинска преценка. Ако ги чуете само един или два пъти, понякога можете, понякога не. Зависи за какво говорят и как говорят. Някои беседи на монаси наистина също ви карат да се чувствате отблъснати. Чудя се защо някои монаси говорят така. Но някои монаси, когато говорят, усещате, че са много грижовни, имат състрадание и наистина имат искрено сърце, за да следват Буда, да следват Христос.

Когато казвам монаси, нямам предвид само будизма, а и други религии. Вие сами трябва да прецените дали вашата църква наистина се ръководи от добър свещеник, от добър монах. Или вижте дали ордена, който уважавате и в който вярвате има наистина добри монаси и монахини или такива с истински свят дух, като сте по-близо до тях и наблюдавате какво правят всеки ден – как говорят, как реагират и как се отнасят към другите. Така навярно можете да видите нещо. Защото ако предлагате пари на недобри монаси, може би също не е много идеално.

Трябва да наблюдавате дали ги използват за някакви лоши цели, ако имат тази възможност и финансовата подкрепа да проповядват, да учат последователите си, но не проповядват правилно – ако е предимно само за печалба, и вижте как живеят живота си - по-леко, удобно, вместо наистина да искат да практикуват и да издигнат душата си, както и душите на другите.

Photo Caption: Няма тежест, няма гравитация, ако сте извисени

Изтегляне на снимка