Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Истинския Учител е наистина трудно да се намери. И се надявам Той или Тя да не ви бие както е правел Марпа с Миларепа, а просто да ви даде просветление незабавно, по начина, по който аз го давам на моите ученици. Така че зависи от късмета ви. Но критерият е, че трябва да видите Небесната Светлина и да чуете Небесния Глас Словото на Бог, учението на Буда, директно. Това е критерият.Защото ако търсите във вашата собствена религиозна система – свещеник, монах, молла, имам, пророк или както и да го наречете, тогава може да останете разочаровани. Защото както казах, подобно на реката, то тече другаде. Не стои на едно и също място през цялото време. След известно време изчезва под земята и после се появява отново на друго място. Така че просветлението е това, което търсите, а не външния вид на някого, който трябва да ви предаде това просветление. Може да е в същата религиозна система, може да е на същото място, но не е задължително да е така.Така че трябва наистина да копнеете за просветление – бъдете смирени, бъдете искрени, копнейте. И когато сте готови, Учителят ще се появи за вас; Бог ще накара Учителя да се появи пред вас по някакъв начин, пряко или косвено: чрез някого, или чрез книга, телевизия, радио или компактдиск. Трябва да имате такава интуиция в копнеещото си сърце и да бъдете искрени, тогава ще намерите Учителя или Учителят ще ви намери.И когато Го намерите, тогава се придържайте към Него/Нея. Просто останете с Него/Нея и практикувайте само това, което Учителят ви е казал – нито повече, нито по-малко. Не гледайте към другата поляна, просто останете там, където тревата ви е зелена и удобна. Въпреки че тревата на съседите може да изглежда по-зелена, може и да не е така. Това е само илюзията; това е само условието; това е само вашето очакване. Това е точно както в пустинята, понякога се вглеждате в далечината и ви се струва, че виждате езеро или воден басейн, но когато отидете там, няма нищо. Защото е просто мираж в пустинята, в горещото време. Така става понякога и на пътя, на асфалтовия път, може да видите езерце с вода отпред, но когато стигнете там, всичко е сухо – няма нищо такова.Понеже не пиша предварително някакъв сценарий и също така нямам аутокю или някой писател, който да пише за мен, така че каквото си спомня, макар да не е в систематичен ред, моля, разберете го.Сега се връщаме към метода за медитация или Учителя, който може да ви предаде просветление заедно с част от Своята Енергия, която ви дава в началото за тласък. Ако мислите, че само аскетизмът, така, както го е правил Буда, ще ви донесе просветление, тогава трябва да помислите отново. Не е така. Иначе защо Буда не е получил просветление, след като почти е умрял от глад, като прилагал един аскетичен метод – почти се е уморил от глад. И не е получил нищо, докато не се събудил и започнал да се отнася с нещата по средния път, а не по крайния път; тогава получил просветление, получил друг Учител или друга посока, друг вид метод на практикуване.Не гладувайте, не се наказвайте – тялото ви не прави нищо лошо. Тялото е храмът на Бог. Трябва да го уважаваме, да се грижим добре за него, за да може то да ни помогне да намерим просветление в този живот на тази Земя. То е също като коня-човек, който тегли вашата каруца. Може би си мислите, че той е просто животно-човек, но без него каруцата ви не може да тръгне, не може да ви отведе някъде другаде или да вози в нея някои от вашите приятели/роднини, каруцата, която той тегли – конската каруца, конската карета. Така че по подобен начин, тялото е много важно. Не го съсипвайте. Не угаждайте на неговите ниски желания или егото, а се грижете добре за него, разберете какво представлява то. И го използвайте, уважавайте го. Тялото е храм на Буда. А в християнството казват, че то е храм на Бог, църквата на Бог. Затова грижете се добре за него. Дори Буда е възприел погрешна практика, като е станал аскет, докато едва не умрял. Той бил почти мъртъв поради грешна практика – да не дава на тялото достатъчно храна. Много хора правят това и също умират, за съжаление. Наскоро също. Един човек се опита да не яде нищо и след това просто умря.Бретерианството – трябва да знаете как, трябва да имате ръководство на спецалист; иначе не опитвайте. Аз просто бях млада и импулсивна и когато игуменът ме подразни, че ям твърде много: „Едно хранене е равностойно на три хранения“ – но това не е много вярно. Както и да е, няма значение; дори да е вярно, какво от това? Но когато той ми каза така, аз спрях да ям. И тогава той се паникьоса; след известно време продължаваше да се паникьосва и да пита. Но аз бях добре. Продължавах да върша цялата работа в храма и му помагах да записвам това, което говори по диктофона. Нищо не ми стана. И никога не почувствах слабост; никога не се почувствах зле; никога не изпитах желание за храна, макар че трябваше да им готвя и храната беше пред очите ми през цялото време. Но никога не изпитах глад, никога не изпитах желание за храна. Просто имах чувството, че не съществувам на този свят и че ходя по деветия облак. Всичко беше толкова леко, толкова леко, толкова леко; толкова невъзможно да не си щастлив. Но след това отново започнах да ям и първото хранене имаше вкус на слама, сухо сено или нещо такова. Нямаше вкус на храна. Дори можех да продължавам вечно, защото нищо не ми се случваше; бях бретерианка толкова дълго, нищо не се случи. Но накрая се отказах. Просто ми беше скучно – нямаше достатъчно неща, които да ме заинтересуват, за да продължа с бретерианството.Можете също да пиете само вода; ще бъдете уотърианци. Или плодоядци – невинаги трябва да е бретарианство. И вие бихте могли да бъдете; може да бъдете без храна. Но трябва да се подготвите. Може много да отслабнете. Когато бях бертерианка или когато се върнах към едно хранене на ден или преди това, никога не съм чувствала проблеми. Живеех, но имах чувството, че съм без тялото си. Ходех, но имах чувството, че съм без краката си. Говорех, но сякаш нямах уста да го правя. Просто беше много забавна ситуация; трудно е да се опише. В онези дни не ядях нищо и се чувствах добре. После Учителят се появи отново и аз си помислих: „О, това трябва да е. Трябва да е Учителят, който се нуждае от храната, за да спести пари, затова не иска да продължавам да ям. И ме подразни така, за да се почувствам зле и да не искам повече да бъда монахиня. И тогава щеше да ме замени с монаха, когото беше довел тук.“Така че петимата крайни аскетични практикуващи, които били с Буда, всъщност също са практикували краен аскетизъм, като ядене само на няколко сусамови семена и пиене по съвсем малко на ден, всеки ден по този начин. И първоначално те гледали отвисоко на Буда, защото смятали, че Той е толкова слаб, че просто си е тръгнал по средата, че не бил добър. Но Буда преминал към друг метод и успял да стане Буда. А тези петимата все още били привързани към този аскетизъм, вярвайки, че това е пътят към просветлението, това е пътят към освобождението. Това не е правилно, изобщо не е правилно. Дори нищо да не ядете, може да не успеете да получите просветление. Трябва да имате Учител и да практикувате известно време, докато можете да го правите сами. Тогава не е нужно Учителят да ви наблюдава.А петимата, които останали аскети, не получили никакво просветление; само все по-голямо разочарование, все по-голяма загуба на тегло, загуба на воля да продължат, и просто били нещастни. Това, което искам да кажа е, че да бъдеш аскет не те прави Буда, не ти носи просветление. Едва след като Буда разговарял с петимата – обяснил им, разяснил им религиозната книга в тяхната религия – тогава може би след това Буда им е дал посвещение там. Така станали високо просветлени. И затова били много благодарни на Буда. Всички добри ученици са благодарни на Учителя, защото Той/Тя наистина им носи освобождение.Разбирате ли, просто след като Буда обичава тези петима аскети и ги научава на метода, те също станали просветлени и последвали Буда. Иначе само беседата на Буда сама по себе си не е достатъчна. Той трябва да им даде част от Своята кръвна линия, от Своята Енергия. Разбира се, колкото повече са посветените в Присъствието на Буда, толкова повече карма ще трябва да понесе Учителят. И някои Учители умират поради това. Някои умират на място, ако някои много лоши ученици се смесят там или са твърде много хора. Но зависи. Някои хора са с много силна духовна искреност. И понякога той среща Учителя случайно, само един поглед от Него/Нея - и той ще умре мирно и ще отиде на Небесата вместо в ада или на съответното по-ниско ниво, където е трябвало да отиде. Защото Учителят има огромна Сила и може да благослови всекиго, когото Той/Тя иска.Photo Caption: Може да е крехък, но все пак сияе - факел на любовта.
