Подробности
Свали Docx
Прочетете още
О, вече не харесвам банките. Банките ми създават много проблеми. Понякога има много бюрокрация. […] Не ми позволяват да давам пари на други, чрез чек или дори чрез кредитни карти. […] Просто исках да пратя малко пари, само (US$)40 000 на приют за животни-хора, който има нужда. Те ми забраняват. Казаха, че не ми е позволено. И ако помоля някой от моите ученици, който пазеше парите ми преди, да изпрати на моята банка, тогава те (банката) не ми позволяват да ги взема. Например, ако е от Сингапур, ми казаха, че Сингапур е мюсюлманска държава! О, Боже мой! Що за невеж човек е това? […]
Между другото, искам да кажа нещо на членовете на моя екип на Суприм Мастър Телевижън: Забелязах, че всеки път, когато похваля някого или някоя група, че са направили нещо добре, нещо хубаво, тогава на следващия ден или следващите няколко дни създават хаотична ситуация или лоши неща – имам предвид, не е за първи път, беше дори още преди Суприм Мастър Телевижън. Не че е „лошо” да навреди на някого, но вече не е добро качество или ми причиняват проблеми чрез създаване на хаотична ситуация. Така че отсега нататък няма вече да ви хваля открито или лично. Може би лично, ако е добре. Иначе егото е нещо... такъв голям враг на всички. Когато ви хваля, не душата го чува или има нужда от това - а егото, умът. И умът често е направен от его. Те просто отнасят каквото съм казала несъразмерно в ума си. И после повече пренебрегват важните неща или важната работа, която трябва да изпълнят.Напомням ви също, че ние нямаме нужда от похвали. Няма нужда. Ние нямаме нужда от всичко това. Каквото направим добре, каквото изпълним идеално във възложената ни работа или нашите собствени усилия, е нещо нормално да го направим. Нямаме нужда от хвалби, комплименти или такива неща. И аз нямам нужда. И можете да видите, че намалявам до минимум каквото можем, всички тези пищни неща. Дори рождения ми ден вече не го празнуваме. Вие празнувате Деня на Чинг Хай, аз не. Но това е добре. Денят на Чинг Хай, казах ви, е ваш ден. Можете да си напомните да отидете и да направите някои добри неща за други хора. Но не се чувствайте горди, тогава е добре.Защото егото винаги се опитва да грабне всички комплименти, цялата заслуга – не! Ние всички трябва да благодарим на Бог и да възхваляваме Бог, че имаме способността, че имаме възможността да направим това; че Бог ни позволява да направим добри неща. И трябва да се чувстваме щастливи, че други хора са щастливи чрез нашите дела. Това е вече достатъчно. Просто в света понякога, за всички останали, ги насърчаваме да продължат с работата си. И имаме някои награди, похвали или благодарствени писма. Но все още обмислам дали трябва да продължим с това или не. Ще помисля. Ще попитам Небесата дали трябва или не.Разбира се, благотворителните дела, когато можете, както можете да помогнете на другите в нужда, трябва да продължат. В днешно време нашият свят е наистина в голям, голям смут. Толкова много бежанци от „войната на глада”, да не говорим за истинската война с оръжия. Но войната на глада, войната на жаждата, наистина убиват много, много, много хора, възрастни, деца, по целия свят, навсякъде, дори в някои могъщи страни, богати страни. Виждала съм хора, които са бездомни, потиснати, и сърцето ми не може никога да чувства мир. Правя каквото мога, разбира се, без да ви съобщавам. Преди, когато имах пари в брой, давах на хората по улицата. Би било по-добре да имам някакви пари в брой. Сега нямам нужда, защото съм в ритрийт; не мога да отида никъде, за да дам.Но преди, непрекъснато, винаги носех пари в брой, за да мога да давам на хората на улицата. Или ако видя някое бедно семейство или ако знам за тях, отивах до дома им и им давах нещо, за да се погрижат за най-спешните си нужди и още за в бъдеще. Не е много безопасно да държиш пари в брой, разбира се, но аз винаги ходя с някого и ги крия добре. Само ако ми трябват, ги изваждам. Не е много безопасно да го правиш. Но заради сърцето си, то не ме оставя да гледам другите хора в нужда: вървят с опърлени крака по горещия асфалтов път или носят дрипави дрехи - недостатъчни да ги покрият от зимния вятър. Толкова много други неща. Или хранителните банки са празни, така че просто трябва да купя храна и да им я дам. Всичко това, разбира се, не го знаете.А когато съм на ритрийт, тогава трябва да кажа на други да го направят и ще мине през счетоводители, разбира се. Но не всички от тях ви съобщават. Повечето пъти не забравям да им кажа: „Моля ви, не казвайте публично, просто идете и го направете заради мен.” Ако познавам някого, ще им се обадя и ще кажа: „Идете и купете това и това, и ангажирайте семейството си или приятелите си. Идете където е възможно в района ви или по-далеч - докъдето можете. Ако времето ви позволява и работата ви позволява да дадете на хранителната банка или на хората, направете го тихомълком.” Не е само да ви казвам вие да го правите. И аз съм с вас, правя нещата заедно с вас. Каквото правите вие, което е добро за другите, ако мога, аз също съм с вас. Ние сме екип. Дори да не знаете, че правя нещо, аз го правя. Аз съм член от екипа ви. Така че не забравяйте да помагате на другите, ако можете да си го позволите, моля ви. За какво ви е да трупате парите си някъде, ако не ви трябват? В банката, например.О, вече не харесвам банките. Банките ми създават много проблеми. Понякога има много бюрокрация. Ако си сменя адреса или си сменя паспорта, тогава ми създават много неприятности. Не ми позволяват да давам пари на други, чрез чек или дори чрез кредитни карти. Спряха всичко. Просто исках да пратя малко пари, само (US$)40 000 на приют за животни-хора, който има нужда. Те ми забраняват. Казаха, че не ми е позволено. И ако помоля някой от моите ученици, който пазеше парите ми преди, да изпрати на моята банка, тогава те (банката) не ми позволяват да ги взема. Например, ако е от Сингапур, ми казаха, че Сингапур е мюсюлманска държава! О, Боже мой! Що за невеж човек е това? Как може Сингапур да е мюсюлманска държава? Невероятно е колко невежи могат да бъдат хората в банката. Управителят на моята банка - не искам да казвам името на банката. Или трябва? Не. Аз не искам да отмъщавам.Просто ви казвам, че това е истинска история, която ми се случи. И те почти конфискуваха всичките ми пари в банката. Така че нищо не мога да използвам. Казах: „Мога ли просто да пратя тези пари на всички други места, например на църквите, храмовете, монасите, свещениците на различни религии? Възможно ли е или не?” Също: „Не, не може!” Просто искат да ги задържат, за да печелят пари за себе си. Не ги интересува, ако моите пари могат да помогнат на други или да помогнат на религиозни институции. Наистина е така. Защото не искам да имам винаги пари в банката. Искам да имам и пари в брой. Или искам да мога да пратя на някой нуждаещ се район. Затова понякога предпочитам да имам пари в брой. Защото давам също и на свещениците - католици или мюсюлмани, или индуистки свещеници или индуистки монаси, будистки монаси - на всеки, който се нуждае или заслужава. Давам на свещениците, защото знам, че свещениците ще ги дадат на бедните. Католическите свещеници, християнските свещеници и будистките монаси - те ще имат също така сиропиталища или ще отглеждат кучета-хора в храма. Знам всичко това. Затова им давам.Казвам им също, че могат да използват една част за свои лични нужди като за обувки и зимни дрехи. Или понякога аз купувам и им ги пращам. Или им изпращам пари и казвам: „Видях, че обувките ви са износени или много захабени. Моля ви, това е за обувки за вас и малко допълнително за дрехи за вас за зимата, защото тук е много студено.” Например някои монаси като тайландските монаси, олакските (виетнамските) монаси, живеят в по-студена страна; или живеят в някой малък район, с малко място да вършат работата си за своите вярващи, за своите последователи, и нямат достатъчно дрехи или нямат пари. Затова купувам, за да им ги изпратя или пращам пари чрез някои техни последователи да им ги занесат. Казвам: „Идете и купете това и това за него, за нея, или питайте него и нея какво искат и го купете за тях.”Не мога просто да изпратя чек за това - нямам чекове у себе си непрекъснато в джоба си. Парите (в брой) са много удобни. Така че не гледайте отвисоко на парите. Парите са много важни, много добри. Ако не ги използвате, ако имате много излишък, моля, изтеглете ги от банката и ги дайте на другите, които са в отчаяна нужда. Дайте им малко повече време да бъдат живи, за да могат, случайно, да си спомнят Бог, да се молят на Бог и може би ще се издигнат и ще бъдат благословени за тази заслуга – ако не в този живот, то в следващия. Защото не всички от тях могат да видят Учителя, за да ги освободи. Не, не всички имат този късмет дори. По-лесно е да имаш късмета да бъдеш богат; но не е лесно да имаш късмета да срещнеш просветлен Учител, за да ви освободи. Харесвам парите в брой, защото са много практични за ползване. Понякога живея в различни страни; обикалям и виждам кои приюти за животни-хора, кои сиропиталища се нуждаят от пари. И просто давам. Защото не искам да знаят името ми. Не искам да знаят коя съм и прочее. Така че парите в брой са много удобни за мен, когато не съм в ритрийт, разбира се.Но понякога банката, о... Дори да отида в друга държава и да искам да сменя банката, не ми позволяват. Създават толкова много проблеми. Веднъж отидох в Канада. Исках да купя къща там. Изглеждаше много хубаво и исках да остана в Канада. Но тогава банката ме спря - моята банка. По това време бях в Испания. Спряха ме. Това беше друга банка. Имала съм много лоши опитности с банките: банка в Америка, банка в Испания, голяма банка - международни, известни банки, не от обикновените. Мислех, че тези международно известни банки ще имат добро обслужване, да улеснят живота ми. Това не е вярно. И международно известни също от Германия, Америка, Испания, Франция - о, пробвах всякакви банки. Създават ми толкова много проблеми, толкова много бюрокрация.Photo Caption: Различният външен вид не прави приятелството различно
