Вие сте свободно същество, дете на Бог, същество от Небесата. Вие трябва да решите за себе си колко просветлени искате да бъдете и колко искате да работите за това, колко много искате да си спомните своето Велико Аз, вместо всеки ден да робувате, да робувате на този физически свят и да отъждествявате своето Величие с това физическо тяло.
Странно, дори кучето ми е по-добре сега. Миналата нощ две малки кучета бяха с мен; редуваха се. Обикновено стомахът ú е много малък и свит. Дори ако тя яде закуски, първо се храни и после идва горе и аз ú давам закуски и вода, чиста вода. А ако е замърсена, я сменям. Трябва да ги почистя и после да почистя пода и т. н. Миналата вечер яде много, ядеше така, сякаш не е виждала храна от десет години. Обикновено не се храни така. Храни се бавно, хапка по хапка. Вчера погълна всичките парчета, всичко излизаше оттук и оттам, цялото количество храна, и дъвчеше, дъвчеше, дъвчеше и всичко стърчеше навън. Смешно беше. Аз се смях. Казах: „Хей, какво правиш?“ Толкова е смешно, забавно. И отново искаше да яде. Погледнах ú коремчето и казах: „Не, не, не, не, не! Не можеш отново да ядеш.“ А също така се засмях. Казах: „Какво? Стомаха ти е пълен и все още искаш да ядеш? О, не! Утре, нали?“ И тя беше съгласна с това. Но наистина стомахът ú вече беше плосък. Беше станало така, че вече нямаше линия между стомаха и ребрата или гърба. Всичко беше като едно парче, като торта, всичко заедно. И миналата нощ тя пак искаше да яде. Казах ú: „Какво ти има?“ Боже! Спрях да й давам, защото вече й дадох твърде много; закуски и после веге хапки за зъбите, вече два, три пъти. Казах ú: „Стига толкова, моля те, стига толкова. Можеш да получиш още разтриване, разтриване. Разтриване, разтриване, почесване, почесване. Можеш да имаш това, но не и повече храна.“ Така че тя беше щастлива с това. И после беше щастлива да опъне крачета и каза: „Добре, можеш да ме разтриеш навсякъде, където искаш, на всички възможни места, харесва ми.“ Наслаждава се. Но аз ú казах: „Нямам много време да те разтривам, така че чувствай се щастлива с това, което правя, по всяко време.“
Не чувствам, че съм много добър гледач. Нямам време да се разхождам с тях. Само помощниците се разхождат с тях и ги хранят, водят ги на лекар, благодаря на Бог за това. Иначе не мисля, че някога бихте ме видели. Седем кучета изискват много работа. Като деца. Аз нямам деца, но сега имам тях. О, мисля си, че е много подобно. А те дори не остаряват. Не се превръщат в тийнейджъри или нещо такова. Остават си бебета завинаги. Винаги се глезят, искат това, искат онова, искат да са наоколо, искат да скачат в леглото ви, искат да ги разтриете тук и там, искат да ги почешете тук, да ги почешете зад ушите. Да ги масажирате тук и там през цялото време. Никога не им е достатъчно. Аз съм винаги изморена, но те никога не са. Като децата са. Като деца, малки деца, никога не са уморени. Или като две-, тригодишни деца, никога не са уморени.
Като говоря за кучето ми Добра Любов, искам да благодаря на всички вас. Защото миналия път, когато говорихме, аз споменах кучето ми. И един или двама от вас казаха: „Молихме се за Вас, Учителю.“ Аз казах: „Но защо?“ И мисля, че имаше една сестра от Ирландия, русокоса ирландка, която ми каза: „Защото преминавате през тежък период.“ Бях много трогната. Толкова бях развълнувана, че забравих да кажа благодаря. Затова днес ú благодаря, благодаря на всички вас, които ми помогнахте да се молите за кучето ми и за мен. Аз също не бях добре, заради тревогите и стреса. Когато сте стресирани, започва да ви боли тук и там и имате газове, изгарящи всичко тук, тръбата. Сега е много по-добре. Вие не знаете, но на всичкото отгоре майа ни удари навръх всичко това, използвайки помощника за кучетата и други неща, за да ме притеснява, много, много. Използваше тактики на страха, създаваше паника и всякакви други неща - създаваше шумове, странни шумове, необичайни шумове през нощта, по време на медитацията ми, всякакви такива неща. Когато сте в затруднение, сякаш идват още проблеми. Но когато имате късмет, сякаш не идва повече късмет, нали така? Така казваме ние в О Лак или Виетнам, казваме: „Късметът не идва с друг късмет; само проблемите идват винаги заедно.“
Стига с всичко това! Да започнем бизнеса сега. Да се занимаваме с бизнеса. Това не са тези, с които чета. Имам други за четене. Сякаш животът не е достатъчно сложен. Нуждая се от два, три чифта очила: Едни слънчеви, едни за защита и едни за четене. Този е добър. Един човек дошъл да купи чифт очила. Той казал: „Чух, че продавате очила за четене, за по-лесно четене, нали?“ Тогава продавачът отговорил: „Да, разбира се. Тук продаваме много очила за четене. Кои си избрахте?“ И той си избрал едни и си ги сложил, после взел една книга и се опитал да чете. След това попитал: „Как така пак не мога да прочета нищо?“ Продавачът отговорил: „От тази страна, г-не, от тази страна.“ А той: „Пак не мога да прочета нищо.“ Тогава човекът казал: „Може би въобще не можете да четете?“ Тогава купувачът казал: „Ако можех да чета, нямаше да имам нужда да купувам това нещо.“ Така че не очилата ви помагат да четете. А вашата способност да четете.
По същия начин, не Буда е този, който ви прави Буда. Това сте вие самите. Вие го имате отвътре и трябва да знаете как да изкарате Буда навън, за да работи за вас. Аз просто ви показвам как, но не мога да медитирам вместо вас. Не мога да бъда просветлена вместо вас. Иначе, просто аз ще съм просветлена и няма да има нужда никой да прави нищо. Вие сте свободно същество, дете на Бог, същество от Небесата. Вие трябва да решите за себе си колко просветлени искате да бъдете и колко искате да работите за това, колко много искате да си спомните своето Велико Аз, вместо всеки ден да робувате, да робувате на този физически свят и да отъждествявате своето Величие с това физическо тяло. Трябва да си спомните, че сте от Небесата. Трябва да си спомните, че сте велики. Трябва винаги да го помните, дори да не го вярвате. Защото толкова много сте свикнали с това нисше физическо аз, че не можете да повярвате, че сте нещо повече от това физическо тяло. Трябва да си спомните. Всички Буди казват, че Буда е вътре във вас. Всички Учители казват, че имате Небесата, Бог вътре в себе си. Защо да ви лъжат? Не трябва да забравяте, че сте велики, че сте Буда. Или може би все още нереализиран Буда, но сте Буда и ще станете Буда. Такъв какъвто сте, трябва да си спомните. Вярвате или не, трябва да помните през цялото време. Знам, че е трудно, защото сте заети и сте свикнали с физическото тяло, но трябва да си напомняте.
За мен е обратното. Аз трябва да си напомням, че съм тук, в този свят и трябва да си върша работата. Тази сутрин ми беше много трудно, беше ми много трудно да дойда да ви видя. Освен всичките проблеми, с които трябва да се справям, се счупи и колата ми. Гумата се спука, докато бяхме на магистралата. Цяло щастие е, че нямаше зад нас кола, която да кара бързо.
Какво има, любов? ( Просто исках да попитам как ще бъде сега за нас, когато майя вече я няма? Какъв ще бъде ефектът, който… ) Вече ви казах. Ще се чувствате по-добре, по-леко. ( С медитацията ни и с нас. ) Да, разбира се! Какво си мислите? ( О, Боже, аз обичам Вашите кучета и толкова много съжалявам, че са се случили такива неща. Но благодарение на Вашето куче, сега вече я няма майя, а също и негативните енергии. ) Да, но сега имаме голяма отговорност. Сега вече не можем да обвиняваме никой друг. ( Благодаря Ви. ) Сега вече сте сами, така че трябва да сте внимателни как говорите, как действате, какво мислите. Вие сте Буда, но сте забравили. Вие сте дете на Бог, но сте забравили. Затова сега трябва да работите здраво, за да си спомните. Майа се е опитвала да ви възпрепятства, но сега вече сте по-свободни, затова трябва да помните и да работите усилено. Може би сега за вас ще бъде по-лесно да осъзнаете своето Аз.
И за хората навън ще бъде по-лесно да се разбират помежду си, да говорят за мир. Сега те си помагат все повече и повече. Гледате Суприм Мастър Телевижън и виждате много повече позитивни новини сега. И в Америка, казват, че 49% от американците сега не ядат месо, или пият веганско мляко. Растително мляко, като например бадемово, оризово, овесено, всякакви видове млека. Ядково мляко. Четиридесет и девет процента от американците правят това. Направили са изследване и са разбрали, че е така. А 70% или вече не ядат месо и животински продукти, или лека-полека се отказват от тях. Това е много голямо, голямо количество. Добре. Това е нова история.
Никога не трябва да забравяте, въпреки че е трудно, въпреки че не вярвате - че вие сте Буда, че сте Велики Светци, трябва да помните какво съм ви казвала. Ако не вярвате на мен, то вярвайте на Исус. Исус е казал: „Това, което аз правя, вие ще го правите по-добре“, а също: „Вие сте деца на Бог и Светият Дух живее във вас.“ Така че, вярвайте на Христос. А Буда е казал: „Аз вече станах Буда и вие ще станете. Вие сте бъдещият Буда.“ Вярвайте в тези Велики Същества. Всички Учители казват, че вие сте деца на Бог. Никой от тях не казва, че сме деца на дявола, така че трябва да помните това. А ако ние сме децата на Бог, това най-малкото означава, че сме Богоподобни. Ако не външно, то поне вътрешно. Външно е просто някакъв характер, с който сте родени или сте наследили от родителите си, или от обстоятелствата, или от средата, или от образованието. Вътрешно - вие сте чисти. Вие сте Бог. Вие сте богове – богове и богини. Вие сте Светци и сте Буди, Бодисатви.
Имаше една история, която прочетох някъде за един мъж, който се разхождал някъде в гората и видял голямо яйце на орел. Той го взел, занесъл го вкъщи и го оставил заедно с яйцата на кокошките, и тогава майката кокошка мътила и него, мътила заедно всички яйца. Когато времето дошло, всички яйца се излюпили, излюпило се и орловото яйце. Всички излезли на бял свят заедно. И орлето, разбира се, живяло заедно с кокошките, ядяло каквото кокошките ядат, ходело както кокошките ходят, говорело както кокошките говорят и бягало както кокошките бягат. Минало време и орелът станал вече много стар. И тогава един ден погледнал към небето и видял няколко орли, истински орли, летящи в небето. И попитал кокошките, възрастните кокошки, които имали повече знания. „Кои са тези?“ Възрастните кокошки отговорили: „Това са орли. Те са кралете на птиците. Те са величествени. Те летят в небесата. Прелитат от една планина на друга. Ядат чиста храна и пият от най-чистите потоци. А кои сме ние? Ние сме просто кокошки. Не можем да летим. просто се движим по земята; ядем, каквото ни дадат върху земята.“ И така, възрастният орел също приел това. През целия си живот той бил кокошка. Затова сега си мислел: „О, да, разбира се, ние сме кокошки.“ И продължил да живее живота си като кокошка, докато накрая един ден умрял. Не чакайте докато остареете, за да погледнете в небето и да видите всички невидими орли, летящи навсякъде, или другите посветени да прелитат покрай вас. Не чакайте. Медитирайте добре. Работете здраво, за да се освободите.
Вие вече сте свободна душа, просто трябва да го осъзнаете. Трябва да го знаете. Също както когато се родите като принц, но още сте малък. Всички ви казват, че сте принц, но вие не знаете какво означава принц. Все пак трябва да помните, защото са ви казали, че сте принц. А по-късно, когато пораснете, ще знаете какво значи принц. По същия начин, сега сте новопосветени, не можете да си спомните много. Не разбирате много неща, но ще пораснете в царско величие и великолепие.
Монакците трябва да знаят това. Когато принц Алберт бил малък, най-вероятно не е разбирал какво означава да бъдеш принц. А сега е крал. Той знае добре, че преди да стане крал е бил принц. Но когато е бил млад, не го е знаел. Имате ли възможност да го виждате понякога? Не, така ли? Само отдалеч. Но те са в Монако, могат да го видят. (Да, възможно е.) Отдалеч, нали? Знам. Знам. Знам. Отдалеч. Добре, няма значение. Всичко е наред, просто питам. Ако го видите, поздравете го от мен. (Той ще знае, може би го е виждал.) О, да, забравих. Ще му кажа. Поздрави го от мен. Светът е малък. Той работеше за мен преди, беше с мен и помагаше да се грижим за много неща, които сега не мога да си спомня, шофиране, почистване на тенджери и тигани, и ядене, да, ядеше храната ми. Тогава исках да се науча да летя с хеликоптер. Но трябваше да се преместим и аз се научих после в друга държава. Направих го, летях, можех да летя, само че не можах да продължа. Защото трябва да полагате много усилия, за да запазите разрешителното. Колкото по-стар сте, толкова повече тестове ви правят, кръвен тест, очен тест, ушен тест, тестове за носа, за брадичката, за косата, всякакви тестове. И трябва често да летиш, за да изпълниш норматива от часове, необходими, за да продължиш да бъдеш пилот. Не само да си физически във форма, но също да имаш летателни часове. Минималните изисквания, за да поддържаш разрешителното за летене. Това е за ваша сигурност, защото ако не летите, ще забравите, ще забравите кой бутон за какво е. И вместо да се издигнете нагоре, ще се блъснете в някое дърво, и това не е добре.
Летенето не е като шофирането. Когато шофираш, можеш да спреш колата веднага в страничната лента или другаде, да си починеш или да попиташ за посоките. Там горе птиците не ти казват нищо. Те не знаят къде искаш да отидеш, не знаят какво означава Монако, накъде да те упътят. Различно е, напълно различна история е летенето. Но аз му се наслаждавах толкова много, наслаждавах се толкова много. Иска ми се да можех да продължа, но бях твърде заета. Забавно е. Забавно е когато наблюдаваш пилота, той може да превърти самолета, и тогава стомахът ти отива в носа; чувстваш се по този начин. И в този момент със сигурност си спомняш за Бог. Това е добра гледна точка. Добър момент. Най-малкото, печелиш някакви заслуги, спомняйки си за Бог в някои моменти. Когато наблюдаваш небето понякога и видиш самолет или хеликоптер да прави маневри, за да демонстрира за шоуто, изглежда като забавление. Но ако седиш вътре, особено ако си само втори пилот, не управляваш, и той прави каквото си иска със стомаха ти. И тогава вече не знаеш къде се намира сърцето ти. В това време е добре да си спомниш за Учителя или за Бог или за ангелите, за когото можеш.
