Всичко е време, време; време за работа, време за ставане, време за училище, време за ядене, време за лекарство, време за посрещане на родители или семейство, време за... о, непрекъснато. Непрекъснато; време, време, време. Това е номер на този илюзорен свят - да ни кара винаги да се чувстваме на ръба.
Здравейте, приятели. Какъв красив ден! Красив е. Здравейте. Хубав ден, нали? (Да.) ( Толкова сте красива, Учителю. ) Не ви ли е студено? (Не е студено.) Красива? ( Да, толкова красива. ) Олакската (виетнамската) дреха е красива. Здравейте. ( Учителят е красива. ) Благодаря ти, благодаря ти. Красива? (Да, красива.) Олакската (виетнамската) Баба е красива, така ли? В миналото са казвали олакска (виетнамска) Майка. Сега е станало вече Баба.
Аз не съм толкова яка, колкото си мисля. Тялото ми е твърде крехко понякога за този свят, за всички тези вълнуващи енергии и улавящи вибрации. Добре съм. Опитвам се да се опазя здрава. Всички вие, неазиатците, ясно? (Да.) Никой не чувства никакъв проблем? (Не.) Добре, добре. Днес съм наистина изморена. Тялото ми е по-крехко, отколкото си мисля. Разбира се, не мога да дойда тук да ви видя и да кажа: „Къде ми е бастунът?“ Но бях наистина изморена, защото трябваше да наваксвам с много неща и не можах дори да ги направя днес. Свърших най-спешното, но останалото е все още тук. И може би още неща ще се появят, зависи от деня. Всеки ден е така. Няма празници, няма ваканция, няма извинение. Дори когато съм на ритрийт, все пак трябва да се грижа за някои важни, спешни документи и мога само да ги намаля. Ако наистина не е толкова важно, може би мога да рискувам и да ги оставя те да го свършат. Но важните неща, все пак аз трябва да се погрижа за тях. Не мисля, че разбирате какво казвам. Понеже когато идвам тук при вас, изглеждам нагласена и красива, и нагиздена, н не знаете когато съм сама, как тичам насам-натам в къщата си, в пещерата си или в стаята си, просто за да наваксам с нещата. Защото времето е проблем на нашата планета. В нашия свят, просто трябва да се надбягваме с времето. Всичко е време, време; време за работа, време за ставане, време за училище, време за ядене, време за лекарство, време за посрещане на родители или семейство, време за... о, непрекъснато. Непрекъснато; време, време, време. Това е номер на този илюзорен свят - да ни кара винаги да се чувстваме на ръба. Какво да се прави? Ако имате това тяло, просто трябва да се справяте с това.
А аз си мислех да стана монахиня и да живея спокойно, да служа на света. Идеал. Просто да седя. Да седя някъде, да намеря един Буда - като Шакямуни Буда - и да тръгна с Него. Да прося милостиня за храна, да се върна, да си измия купичката и после да медитирам, да спя. Също каквото вие правите сега. Това е наичнът на живот, който Шакямуни Буда е имал и който Неговите ученици са имали. Но вие сте още по-добре. Храните се два пъти на ден. Те са имали само едно ядене на ден. И вие отивате да помолите за храна само на няколко метра отстрани. Храната е винаги приготвена и чиста. Когато Буда е бил жив, Той излизал за милостиня, храната може да не е била винаги чиста. И дори един монах Го попитал: „Какво да правим, ако месото...“ Някои хора не са знаели, те са предлагали и месо. Той казал: „Извадете месото и яжте останалото.“ Не съм сигурна дали аз мога да направя това. Така че в наши дни, аз съм един съвременен монах; съвременните монаси живеят по-спокойно. Ако месото е вече там, не съм сигурна дали ще мога да го извадя и да ям храната. Не съм сигурна дали ще мога да го ям. Може би ако сте гладни, разбира се, няма да имате нищо против. Но дори понякога, те готвят супата и вътре има някое дребно насекомо, което е влетяло в супата и е умряло, трябваше да направя церемония за насекомото, да го поставя на земята, но не мога да ям това. Или дори в ябълка, ако вътре има малка част, ако има червей или е изгнила, не мога да ям останалото. Просто съм твърде чувствителна. Не само сега, и когато бях дете. Ако имаше червейче вътре в супата или салатата, не можех да ям останалото. Когато Шакямуни Буда е бил жив, Той наистина не е имал кой знае какви добри условия. По-късно, може би е станал по-известен и хората... Например, в дъждовен сезон не излизали за милостиня, затова учениците идвали в ашрама и готвели за тях. Това е било много по-добре. Във всеки мусонен сезон, Буда и Неговите монаси, тези около Него, оставали вътре, имали ритрийт за три месеца. И хората идвали и предлагали храна. Тогава е било добре. Много по-добре, отколкото когато трябвало да излизат и да просят милостиня; но само в дъждовния сезон. В останалото време излизали да просят храна, за да могат да имат възможността да дават заслуги или да говорят със светските хора, да ги научат на нещо. Да им напомнят да бъдат добри и да вършат добродетелни дела.
Вчера някои олакци (виетнамци), ми писаха. Нямам време дори да го прочета. Наистина е така. Много страни или хора искат да ме канят навсякъде, да направя това, да направя онова, но аз наистина вече нямам време. Не бях виждала кучето си до вчера, само веднъж. Останалите още трябва да чакат. А едно от кучетата ми не е добре. Той е по-стар и има някаква алергия. И не съм имала възможност да го видя, само веднъж. За щастие, имам хора, които ми помагат, но те трябва да жертват от времето си, понеже са... Само една монахиня, тя няма друга работа за вършене, но другите две момчета, които се грижат, са от екипа (членове) на Суприм Мастър Телевижън. И си имат своя работа, която да вършат. И трябва също да помагат и с грижата за кучетата, понеже са твърде много кучета за една монахиня. А едно от тях е болно и трябва да имаме специално лазерно лечение за него, вместо само лекарства. И лазерното лечение изглежда помага. За хора също е помагало. Какво да правя? Наистина ви обичам, приятели, толкова много. Наистина искам да прекарам много, много време с вас. Просто тялото ми невинаги е в добра форма, както си мисля. Аз наех тялото, това първо; второ, то се изхабява, както една кола, една малка кола, която поема толкова много пътници, много стопаджии, така че понякога става проблем. Също така, карма. Но сега съм добре. Като ви видя, съм добре. Просто днес се чувствам малко отпаднала и имам малко стомашни болки. Попитах Небесата: „Болна ли съм? Защо имам стомашни болки?“ Те ми казаха: „Защото се тревожиш.“ Значи не е болест, просто тревоги. Нерви и тревоги. Твърде много работа и не мога да я свърша всичката, и толкова много неща за вършене. Един човек, не просто един човек, един възрастен човек. Ние, нали? Ние - двама, трима души тук. Патриша, ти не изглеждаш стара, не ти, тези двете, със сивите коси. На колко години сте сега? ( Аз съм на петдесет и пет. ) Петдесет и пет. (Петдесет и пет. Тя е на шестдесет.) Шестдесет. Вие сте много по-млади от мен, но не казвайте на никого.
Първоначално, лекарите ми дадоха много лекарства, но сега са намалени само на три вида. Не е лекарство всъщност; вид добавка е. Но аз просто забравях да ги взимам понякога. Първо, сложих ги на плота, близо до мястото, където влизам и излизам, но пък се храня навън. То трябва да се взима с храната и после още едно след храната. А аз винаги забравям. Мислех, че ако го сложа точно там, тогава винаги като минавам оттам, ще се сещам. Не! Казах си: „Не, това не е добре.“ Преместих го в другия ъгъл. Казах: „Това няма как да не го видиш. Ще се сетиш.“ И пак не го виждах! После го преместих навън, където бих се хранила. Хапнах, после просто си тръгнах. Дори не видях лекарството точно под носа ми. Просто защото умът ми е някъде другаде.
А вчера излязох навън и направих няколко красиви снимки на коледните светлини. После видях някои красиви светлини вътре зад една от вратите. И си помислих, да идем вътре и да направя още няколко снимки, но през тези врати вече бях минавала преди. А това е вратата, през която излизам. Помислих си, че съм отишла до другата врата, но не беше така. И дори казах на шофьора: „Ако отидеш до тази врата, трябва да заобиколиш и после да се върнеш тук, и да се качиш в другата посока, през другото свързващо място.“ Той каза: „Не, Учителю. Нив сме вече точно тук. Просто завихме надясно.“ Аз казах: „Моля? О, да. Изглежда познато. О, така ли? Значи съм отишла до първата врата, а не до втората?“ Те ми казаха: „Не, Учителю, първата е.“ Аз казах: „Как така? Мислех си, че минах през втората врата.“ Наистина, така беше. И казах: „Как така съм се объркала толкова много?“ Те ми казаха: „Няма значение, Учителю, нищо не се е случило.“ Много добър шофьор. Да, наистина. Мислех си, че съм минала през втората врата. Мислех, че вътре ще има повече светлини, коледни светлини. Исках да запазя спомена. Но после се озовах точно там на пътя за излизане. На пътя, през който влизам и излизам всеки ден. Е, поне тази седмица всеки ден, и преди това, но съм забравила. Вратата може да изглежда подобна, но не е всъщност. Едната врата е много голяма и има много украшения. Другата врата е просто от една част, нищо особено. Как мога дори да ги объркам? Гледах втората врата, но минах през първата. И после все още си мислех, че е втората врата. Казах: „Как така светлините тук вече ги няма? Сякаш съм ги виждала преди.“ Те казаха: „Това е всичко, което имаме, преди и сега.“ И аз казах: „А другата врата? Ако сме сгрешили и сме минали през погрешната врата, да се върнем при другата.“ Той каза: „Същата е, Учителю, няма много неща вътре.“ Понеже преди, когато живеех там на покрива на ВИП къщата, те украсяваха повече, предполагам. Сега вече не живея там и те не украсяват много. И така. Можете да бъдете толкова заети, че да се объркате в ума си. Но няма нищо. Все пак не съм толкова луднала. Все пак действам добре и работя всеки ден. Ако виждате всичко да е добре по телевизията, това значи, че Учителят ви е все още добре. Имам предвид, не само моите лекции, имам предвид всички предавания. Ако всичко върви добре граматически, логически, значи вашият Учител стои зад това, а това значи, че Тя все още е добре тук. Така че може да помогне да се провери и коригира. Ако нямате никаква програма или въпроси, тогава какво ще правим?
( Мога ли да споделя мое изживяване с Учителя? ) Моля, разкажи. ( Преди около десет години бях в Абу Даби и медититрах. ) Абу Даби! Ти си от Абу Даби? ( Да, бях там. ) Вече не си там? ( Не, в последните 4 години съм в Индия. ) Къде си сега? Индия. ( Индия. ) Върнал си се у дома. (Да.) Добре. ( И така, докато медитирах, почувствах, че губя контрол върху тялото си. И от мястото за медитация, отидох на леглото. В момента, в който отидох на леглото, ярка спираловидна сила просто връхлетя в стаята ми. ) Сила. (Сила, да.) Някакъв вид сила. Спираловидна сила се е появила изведнъж в стаята ти. (Да, като вихрушка. Малко тъмнина. Душата ми излезе и тръгна към тази (Сила.) ярка сила. Тогава чух един глас: „Къде отиваш?“ Гласът бе на жена ми. Но тя е на 4 000 километра далеч оттам, където бях. И си помислих: „Кой е това?“ В момента, в който се обърнах, душата ми влезе отново в тялото. И после ярката сила изчезна. Не разбрах цялото това явление. Бихте ли обяснили, Учителю, какво точно означаваше това? ) Аз също не знам. Ти си го видял, а сега питаш мен, и е било преди доста време, в „Абу Даби.“ Никога не съм била там. Това е наистина твърде много за една стара жена. Никога не съм била в „Абу Даби.“ Някой от вас? Е, вероятно е било нещо не много стопроцентово чисто, което се е опитало да ти създаде проблем, но понеже си чул глас и си се събудил отново, тогава си се върнал, така че всичко е наред. Защо те интересува къде е отишло? Аз не знам. Никога не ходя да предследвам неща, да видя къде отиват. Отишло си е и това е добре. Както и да е. Понякога в някои особени места, нещо може да се случи. Не се тревожи. Благодари ли на жена си? ( Благодарих ѝ. ) Добре, хубаво. ( Тя казва, че не иска да ме загуби. ) Разбира се, че не иска. Тя те обича. Бъди щастлив. Дори по времето когато сте далеч, тя те помни. Или може би ти я помниш. Вие двамата заедно сте много близки и това е добре. Можете да си помагате един на друг. ( Благодаря Ви, Учителю. ) Няма защо.
