Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Спешен призив на Върховния Учител Чинг Хай да спасим нашия свят и да се молим за Вегански Свят 6 февруари 2020

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Времето ни е кратко. Светът ни е с надвиснала опасност. Има няколко тиктакащи бомби, не са нужни дори климатични промени. Небесата са разгневени. Земята е разгневена. Природата е разгневена, очаква ни да се върнем към първоначалната любяща, добра същност, каквато Бог ни е предназначил да имаме, за да спасим другите, себе си и семействата си. Цялата тази гневна енергия, енергия на страдание, е насочена към нас. В сравнение с това, атомната бомба е като детска играчка. Бъди герой. Промени начина си на живот. Бъди герой. Помогнете на планетата. Спасете животните. Спасете нашия свят. Ние се молим заедно. Дори да не можете да сте вегани сега, просто се молете да станете скоро. Молете се за Вегански Свят. Бъдете с нас, моля, да медитираме всяка неделя в 9 часа вечерта, по хонгконгско време. Нашите молитви са могъщи, защото са заедно с Небесата и Светците и Божията Сила. Това е огромна сила, която никога преди не е била позната, особено сега ние го правим заедно, и сте станали вегани, молите се да бъдете вегани, смятате да станете вегани, с цялото свое милосърдно вътрешно качество. Това е много ефективно. Моля ви, кажете на другите членове на семейството си, на приятели, познати, на когото знаете, да се моли с нас за вегански свят. Това е също добре и за тях. Ние СЕ МОЛИМ, МЕДИТИРАМЕ ЗАЕДНО за около половин час, ВСЯКА НЕДЕЛЯ ОТНОВО докато дойде Веганският Свят. Дори ако искрено седнете за пет минути, двадесет минути - всичко помага да се пречисти светът ни и да спасим децата си, да живеем един благороден, стойностен, благоприличен живот, подобаващ за децата на Бог. Присъединете се, за да спасим невинните. Да спасим света. Моля ви! Нега Бог ви благослови многократно, в този живот и в следващия.

Здравейте! Здравейте, в Божията Любов. Как сте? Благодаря ви, че сте тук с мен днес. Извинявам се за непохватността, но понеже това стана много спонтанно. Просто не можех да чакам повече, исках да ви кажа всичко още днес. И ви благодаря за търпението.

Това, което ме накара да ви говоря днес, много от вас го знаят добре. Това е нечовешкият начин на отношение във фабриките за животни. Никой, който види това, не би могъл да се чувства добре след това. Не искам да съдя никого. Колебаех се дали да направя това, защото знам, че вие не знаете. Много от вас не знаят какво се случва зад затворените врати в т. нар. фабрики за животни. Знам, че не знаете, много от вас не знаят или не осъзнават наистина жестоката действителност зад тези забранени стени и затворени врати. Също както аз не знаех преди. В моята родина или където и да съм пътувала, например в Индия, или Бирма или Тайланд, виждах животните свободни. Те вършеха някаква работа, помагаха в селскотопанската работа, но бяха свободни.

Аз знам, че обичате животните, това е нещото, което знам. И просто се чудите какво да направите, за да им помогнете. Слава Богу, ние имаме молитвена сила, силата на молитвата. И ще се молим за Вегански Свят, и вие ще се молите заедно с мен. Защото не е достатъчно само да бъдем вегани, не е достатъчно само да създаваме мир. Трябва да защитаваме живота като непрекъснато разпространяваме веганството и поддържаме мира чрез това милосърдно действие и начин на живот. Това може да се направи ако сме убедени вегани, заради състраданието, за устойчив мир, устойчива планета, устойчив свят, чрез хармоничен начин на живот.

Затова, искам да ви помоля, прекрасни, благородни зрители, каквито и да сте в обществото, на каквато и позиция да сте, каквато и да е идеологията ви, мнението ви, религиозните ви възгледи – моля, просто следвайте любящото си сърце. Вие не искаме ужасна смърт, така че запитайте се: „Искаш ли да умреш ужасяващо, в силна болка, в някой тъмен ъгъл, дето никой не знае за теб, никой не чува виковете ти за помощ?” Вие сте т. нар. `a la merci` за този, който ви измъчва, който ви убива в този момент. Вие не искате това, нали? Е, животните също не искат това. И аз съм сигурна, че не искате и вашите деца да бъдат изтръгвани по този начин от вас. Животните също не искат. Дори децата разбират това. Затова, ние ще се молим заедно. Ако вярвате в справедливостта, дори и да не можете да сте вегани в този момент, просто се молете да станете скоро. Молете се за Вегански Свят.

Молете се заедно с нас на тази дата - 9-ти февруари 2020. Огромна сила се е спуснала тук за това, за нас. Молете се искрено и ще видите, че е вярно това, което казвам. В неделя, 9 февруари 2020, тази година, 9 ч. сл. об. по хонконгско време. Аз също имам няколко различни часове за вас. И това е много удобно време за повечето континенти, така че, моля ви, проверете си за вашето време. Настройте си аларма, където и да сте, каквото и да правите, моля ви, спрете за момент, за да се помолите за Вегански Свят заедно с нас, заедно с мен. Нашите молитви ще бъдат могъщи, защото са заедно с Небесата и Светците и Божията Сила. Уверявам ви. Това е огромна сила, която никога преди не е била позната на човечеството, особено сега, когато го правим заедно, и сте станали вегани, или се молите да бъдете вегани, или смятате да станете вегани с цялото свое милосърдно, вродено качество вътре във вас. Ще бъде ефективно, много ефективно.

Моля ви, кажете също и на другите членове на семейството си, на ваши приятели, познати, на когото знаете, да се моли заедно с нас, с вас, с нас, за вегански свят. Това е също добре и за тях. Казвам ви това заради вас и заради тях, защото така ще имаме възстановена планета, а вие няма да отидете в ада и да бъдете дъвкани по начина, по който месарите дъвчат плътта на животните.

Мисля си за вашите деца. Сигурна съм, че ги обичате дълбоко; повече от всичко друго на света, повече от всяко съкровище. Сигурна съм в това. Сега се замислете върху това. Ако знаете за нещо, че е отровно, вие, самите вие дори не искате да го поемате, даже и да сте отчаяни, гладни, няма да поемете отрова. И така, разбира се, вие никога не бихте искали децата ви да поемат това. Животинската плът, от всякакъв вид, е отровна. Всякаква плът – от птици, от риба, от яйца, от насекоми, от червеи – всичко, което пълзи, всичко, което се движи - е отровна. Разболява ви, понякога ви парализира; не можете да вършите нищо или да живеете достоен живот. Убива ви бавно или бързо. Но не само това, не само да сте болни или да умрете. Това ще ви отведе в ада. Съвсем сериозна съм, никога не съм била толкова сериозна в живота си, в целия си живот.

Повечето от вас имат любимци като кучета, котки, животни, или птици, гъски, патици. Виждала съм много от вас да имат всякакъв вид какви ли не домашни любимци и те са толкова любящи, интелигентни, сладки и мили, приличащи на хората, и вие ги обичате много. Кравите, прасетата, някои от тях също са като любимци. Дори и да не са ви домашни любимци, те не са по-ралични от вашите други любимци, като кучета, птици, гъски, патета, дори пуйки, котки и т. н., коне. Те всички са животни; нямат разлика, също както ние всички сме хора. Някои от нас имат жълт цвят на кожата, някои червен, някои черен, някои кафяв, някои бял, но ние всички сме хора. Говорим различни езици, но всички сме от една и съща раса - човешката раса. Подобно, всички животни са от една и съща раса – животни. И на всичко отгоре, те са същата раса като нас. Те са ни съобитатели, те са земляни; те имат правото да живеят тук, също като нас. Ние няма да им отнемаме това право, което им е дадено от Бог, също както Бог ни е дал нашия живот.

Така че, не е нужно да разбираме езика им. Понякога те дори не говорят; не могат. Те говорят телепатично вътрешно. Те общуват помежду си с различни езици, също както ние понякога общуваме на различни езици. Но не е нужно да разбираме техния език, за да разберем агонията им. Ако не знаете за това, моля, гледайте някои филми като „Кравоконспирация”, „Земляни”, „Срещни месото си”, „Истината за месото”, „Какво за здравето” и т. н., и т. н., и много други, за да видите сами силното страдание, изписано на лицето им, преживяването на мъка, болка, мъчителна агония. Също както ние го правим, ако сме в тяхната ситуация. Те имат плът, имат кости, кръвта им също е червена, на повечето от тях. И само дето просто не говорят нашите езици.

Понякога, някои от тях го правят. Моето куче говори английски. И много котки също говорят някакъв английски, имам предвид, не като нас, но говорят, ако ги научат. И моите птици говорят много, с богат речник. Има птици, като един сив папагал жако на име Алекс. Той е много умен, много известен. Говореше като човек и разбираше всичко. Знае какво имате предвид според определени термини и ви отговаря. И горилата Коко, тя не можеше да говори нашия език, но използваше езика на знаците, за да общува с нас. И дори ни съветваше да спасим планетата си. И плачеше заради това, заради не толкова интелигентния ни начин на отношение към нашия дом; към Земния ни дом - единственият, който имаме. Тя плачеше, Коко, горилата, плачеше.

Така че, дори не е нужно да имаме телепатичен талант, за да разбираме едно животно, когато то силно страда. Ако един китаец или един африканец плаче, защото децата му са били отнети, изтръгнали са ги от тях, трябва ли някой говорещ английски, англичанин, да знае китайски или местен африкански език, за да разбере, че тези родители са в агония, защото са отвлекли децата им или са им ги отмъкнали насила? Няма нужда.

Моля ви, гледайте филмите, които ви казах и там има много повече. Има също така филм от Джейн Велез-Мичел. Нарича се „Обратно броене до Нулевата Година.” Те броят научно заедно с д-р Рао, този, който направи възможен интернета, учен, брилянтен ум в нашия свят. Той пресмята и брои, че имаме само още шест години, плюс-минус, за да оправим проблема си; нашият надвиснал, застрашителен проблем, ускоряването на климата. И това ще заличи целия свят, включително вашите деца и вашите внуци. Ако не действаме сега веднага, ако не се обърнем към веганство веднага, ето това ще се случи. Планетата ще оцелее. Планетата ще ни надживее. Но Тя не може да ни помогне и да ни носи винаги в пазвата Си, ако ние вършим точно обратното на онова, което знаем, че е точното и правилното, за да спасим планетата, да спасим света, да спасим хората, да спасим децата си. Ние трябва да спасим децата си. Дори ние да сме стари сега и да не ни е много грижа дали ще живеем или ще умрем, то трябва да спасим децата. Те са невинни. Те не са направили нищо погрешно все още. Те имат целия живот пред себе си. Те трябва да живеят. Сега. Ние трябва. Трябва да спасим нашия свят.

Небесата са разгневени. Искам да ви кажа и това. Небесата са разгневени. Не мога да ви кажа всичко подробно, но ви казвам малко. Земята е разгневена. Природата е разгневена, очаква, очаква ни да се върнем към първоначалната си любяща, добра същност, така както Бог ни е предназначил да бъдем. Очаква ни да използваме тази сила, за да спасим другите и да спасим себе си и семействата си. Тиктакащата бомба ще избухне всеки момент. Природата също може да ни унищожи.

Има няколко тиктакащи бомби, не само една. И Природата също е една от тиктакащите бомби. Казвам ви цялата тази тайна, малко, не много, но вие може да си представите повече. Няма нужда от слънчеви изригвания, от урагани, нито дори от цунами. Адът е неизбежен, ако не променим начина си на живот. Знам, че това не е лесно за вас. Вие имате много оправдания. Имате много причини. Толкова сте свикнали с това, с този начин на насилствен живот, който е станал нещо нормално. Но това не е нормално. Във всички религии, Първата Заповед е : „Не убивай.“ Ахимса (ненасилие). Така че, не наранявайте другите. В много страни има много закони за защита на животните, но аз не виждам гражданите наистина да ги спазват. Затова трябва да направим нещо. Защото ако не направим, наистина се самоубиваме.

Цялата тази недоброжелателна енергия от Природата, от Небесата, от Земята, цялата тази гневна енергия, енергия на силна болка, е насочена към нас. В сравнение с тази енергия, атомната бомба е нищо. Като детска играчка е. Затова, ако искаме да спасим себе си и нашите близки, ние трябва да се променим. Трябва да разчитаме на своята състрадателна природа и на вродената ни сила като деца на Бог, каквито сме, за да спасим този свят. И аз съм възрастна. Живяла съм достатъчно дълго всъщност. И дори да трябва да си тръгна утре, няма да съжалявам. Вероятно просто ще бъда много щастлива да кажа довиждане на този свят, но все още имам работа. Не мога да си отида просто ей така.

Искам нашият свят да бъде съвършен, подобен на рай за нашите невинни деца, които идват след нас и за невинните безпомощни, беззащитни, но красиви благородни души във формата на животни. Техните души са същите като нашите, нищо по-различно. Те са творение от Бог, а ние продължаваме да ги унищожаваме. Не правим нищо; просто продължаваме да ги унищожаваме и убиваме. Това не е правилно. Не е справедливо, не е честно, не е добро, не е човечно, не е благородно, не е добре изобщо.

Помислете за това. Представете си, че някой се отнася с вас така, както ние с животните в кланиците, бихме ли искали това? Трябва да гледате документалните филми. Толкова ужасни, толкова подобни на ад. Как можем да очакваме Рай, ако оправдаваме такъв вид адова практика: тормозене, измъчване, осакатяване, убиване на слаби и беззащитни. Всеки достоен човек не би направил това на по-слаби, по-малки земляни. Някои пилета са само толкова големи - убити, осакатени, изядени А преди това са страдали през целия си живот в мрак, в натъпкани фабрики, болни и с опадала перушина, и с изпаднали вътрешности. О! Какви ли не ужаси. Не знам дали сте били някога в ада, но адът изглежда по-добре. Някои адове изглеждат по-добре от това. Ако го видите, ще крещите, ще си закриете очите. Ще кажете: „О, Боже, моля те, спри това.“ Ще кажете точно това, което аз казах. Затворих сърцето си, контролирах емоциите си, за да мога да изгледам тези филми, да бъда по-решена да помогнем на човешките приятели да си възвърнат Божието Царство вътре в тях, да си върнат обратно Божествените качества, с които сме се родили. Но ние сме били замърсени. Просто сме се носили по течението и не сме имали време да помислим.

Моля ви, отделете време да помислите. Гледайте някои от тези филми и вижте как ще се чувствате. Аз го направих и ги гледах, просто ги гледах с едно око и от друга страна казвах: „Благославям ви, благославям ви, благославям ви, благославям ви. Благославям ви, благославям животните.“ Защото те страдат толкова много, отвъд въображението ми. Аз също не знаех всичко това, не само че не знаете, защото сме родени с някакъв семпъл начин на живот. Дори ако някои от вас ядат месо, не можете да го свържете с варварската реалност зад това малко парче месо, което е направено да изглежда идеално, добре опаковано. Все едно е парче от нещо. Не можете да го свържете с ужаса, който стои зад него. Затова, моля ви, проучете. Отделете си малко време да се информирате за това ужасно нещо, отровно нещо, наречено месо. Те не са месо. Те са плът.

Пред много време, сме оковавали във вериги своите си хора, за да ги направим роби. А в наши дни все още правим това към невинната крава, която дори не може да избяга никъде. Гледайте филмите и всички тези документални филми и тогава ще видите за какво ви говоря. И прасето лежи в ей такава малка клетка, дори не може да се обърне или да се помръдне през целия си живот. Представете си да сте вие или вашите деца. И кравата и телето, току-що отнето от родителите си, и майката, която тича след него и плаче, и плаче. Не е нужно да говорите английски, за да си го преведете. Ако видите клипа, ще разберете. Няма нужда да говорите езика на кравата, да сте телепати - нищо, нищо. И така, атомната бомба не може да се сравни изобщо с бомбите, които тиктакат за нас.

Ще обясня само едно нещо, може би само един пример, например животинското царство. Животинското царство е с варварско отношение вече през всичките тези години. Колят се повече животни отколкото е нашето население, на хората. Ние правим от себе си чудовище, общество на чудовищата. Съжалявам, ако думите ми не са лустросани, но това е начинът, по който трябва да се опише. Като гледате всички тези документални филми, ще ми кажете същото, дори повече на своя език.

Да предположим, добре, сега говоря като пример за една от бомбите, които тиктакат. Да си представим растителното царство, зеленото царство: дървета, растения, зеленчуци, плодове, които ние ядем. Да предположим, че един ден сега те няма да се чувстват добре, заради начина, по който се отнасяме с нашата планета и другите видове. О, напомнете ми. Искам да ви кажа и за моето куче, какво казва тя. Да предположим, че на царството на зеленчуците, на растителното царство, му е дошло до гуша от нас и е решило, наблюдавало е и е решило, че ние сме твърде вредни, твърде жестоки към всички видове Сечем дървета напосоки, просто например, за да отглеждаме зърнени култури. Не за хората, а за да храним индустриалните животни, докато много от нашите човешки деца, жени, възрастни, гладуват до смърт, или само една кожа покрива костите им, така че ребрата им се броят.

Знаете за какво ви говоря. В днешно време има интернет, филми. Вие знаете всичко. Може би знаете повече от мен. Аз просто ви напомням. Или в случай, че сте забравили. Просто в случай, че сте твърде заети и не обръщате внимание на тези ужасни неща, които се случват зад гърба ни, зад затворени врати. Ние сме в 21-ви век. Много Учители, много Светци са ни учили на доброжелателно поведение; каквито трябва да бъдем като хора. Не можем повече да твърдим, че сме невежи, или че сме пещерни хора. Ние сме пораснали, ние сме мъдри, ние сме знаещи, ние разбираме много неща. Бяхме до луната и скоро ще бъдем и до Марс и т. н., и т. н. Не можем да се преструваме вече, че не знаем. Нямаме извинение. Но все пак не знаем много неща, това е сигурно, особено за това как животните са измъчвани, осакатявани, тормозени, убивани всеки ден. Милиарди от тях.

Да си представим, че на растителното царство му е дошло до гуша от нас и е решило, че сме твърде лоши, твърде вредни, твърде нечовечни, твърде зли, твърде ужасни към другите видове. Тогава те могат да се разбунтуват. Могат. Ние гледаме на тези малки зеленчуци, салати или малки храсти, или дори дървета, все едно са нищо. Но те също са същества. И са в състояние да ни унищожат. Казвам ви истината. Това, което знам. Имам предвид, вътрешно. Те могат да се обърнат, ако им е омръзнало от тази интелигентна човешка раса, но която не се държи интелигентно, могат да се разбунтуват и да се обърнат срещу нас. И вместо да са толкова послушни или доброжелателни като сега, могат да се обърнат и да станат отровни и смъртоносни. Те могат да разрушат цялата човешка раса. Няма нужда да чакаме дори климатичните промени. Няма нужда да чакаме планетата да се превърне в горещо кълбо, поради климатичните промени, за да ни унищожи. Дори зеленчуците, които ядем всеки ден, плодовете на които се радваме, могат също да ни унищожат. Така или иначе, ние вече помагаме за тази схема, като стоварваме неизброими мегатонове отрова в нашата почва, във водите ни. В нашите потоци и водоизточници, от които пием, да, които се предполага да ни поддържат, но ние отравяме тези източници на живот, на вода.

Ние се тровим бавно, несъзнателно. Но също, понякога очевидно и бързо. В имате но бизнеса, на индустрията. На каквото и да е. Просто го правим, защото не можем да спрем. То просто е станало навик. Станало е нормално. И други, които знаят и дори го подкрепят, защото са свързани помежду си заради бизнеса, заради парите, заради блясъка, по политически причини, от страх да не би да не гласуват за тях. Или от страх, по думите на тийнейджърката, Грета (Тунберг), от страх да не би да не ги харесат. Политически мотивации. Но спрете и помислете. Нашите деца - бихме ли оставили тези страхове да ги убият, да ги отровят; да ги осакатят, да ги направят негодни, да ги разболеят, да ги направят получовеци, наполовина, не знам, животни или растения, заради отровните неща, отровните субстанции, които са във въздуха; метан, въглероден диоксид. В земята, всички тези химически неща. И в стомаха, цялата тази отрова, натъпкани с антибиотици месо и риба и яйца, и т. н. Морска храна или храна от земята, всичко е замърсено сега. И така, рискуваме живота си, като слагаме тези неща в устата си.

Трябва да използваме устата си за чисти хвалебствия към Бог, за успокояване на нуждаещите се, за пеене на приспивни песни на бебетата, за говорене на неща, които са образоващи, помагащи и доброжелателни към другите и към нашите семейства или към себе си. А не да ги ползваме, за да вкарваме тези мъртви парчета от труп в устите си. Боже мой! Повечето хора ще кажат: „О, прасето е толкова мръсно, търкаля се навън в калта; кучетата са толкова нечисти.“ А ние слагаме това в устите си! Представяте ли си колко сме нечисти? Колко сме неинтелигентни. И рискуваме живота си всеки път, когато все още приемаме месо или риба като храна. Те не са храна. Те са отрова. Те са вещество на падение за нашите благородни същества.

Затова, умолявам ви заради самите вас. Оставете това месо. Никога дори не поглеждайте отново към него. Бъдете деца на Бог. Бъдете благородни. Бъдете добри. Бъдете състрадателни. Вие сте това. Просто сте забравили. Моля, спомнете си. Моля, променете се. Всички трябва да се променим. Да се обърнем веднага в обратната посока. В посоката на любовта, на цялата вселенска любов, на състраданието, на уважение към всички животи, на цялото Божие творение, на благодарността в действие. Спасете себе си, преди да е станало твърде късно. Преди ракът да ви превземе и да оставите децата си сираци. Преди какъвто и да е вид болест да ви отнеме от вашите любими същества - заради месото, рибата, яйцата… ...или всякакви животински продукти. Може би днес сте добре, но никога не знаете докъде ще ви доведе това парче риба или месо. И това ще опропасти живота ви, ще парализира тялото и ума ви. Рискувате го всеки ден, като слагате това нечисто месо в красивата си уста.

В Небесата - птици, животни, хора, имам предвид подобни на хора, използват устата си само за възхвала на Господ и за да пеят щастливи песни. Ако трябва да ядат нещо изобщо, там има нектар, чиста храна. Ние сме тези, които ядат ужасни неща, много ужасни неща. Не само домашни животни, селскостопански животни, но ядем дори дивите животни, и се разболяваме заради това. СПИН, знаете за СПИН-а, разпространен в целия свят; той е тръгнал от яденето на някои маймуни в някои от джунглите някъде. А сега имаме друг вирус. Една след друга нелечима болест, една след друга.странна болест. Не можем да избягаме от кармата си, имам предвид от последиците от действията си. Ако днес вирусът от Ухан не ни убие, то утре, на следвашия ден, следващата седмица, следващия месец, ще имаме друга болест, която ще ни убие, или осакати, ще ни направи вегетиращи хора, безполезни хора, негодуващи същества. Негодни за нищо. Пропиляващи благословиите от Небесата и Земята.

Затова, моля ви, обърнете посоката си. Бойте се от Бог, обичайте Бог, обърнете посоката, обичайте всички същества. Спасявайте живот, не го отнемайте. Вършили сме много неща, много от нас, много от вас. Много от вас са давали най-доброто от себе си, за да протестират ден и нощ, със седмици, или с дни, да изнасят лекции, да интервюират правителствата, да правят документални филми, давали сте най-доброто, с най- големи усилия да покажете на света, да покажете на братята и сестрите си, че светът ни не е в правилна посока - да бъде толкова варварски, да се държи толкова ужасно към другите същества. Те обикалят, кърмят се, обичат се помежду си. Чувствителни са също като нас. Никой няма да отрече това. Ако някой отрече, че тези съзнателни същества нямат емоции, нямат чувства, нямат любов, нямат Благородно Качество, то тези хора имат проблеми. Защото аз знам, че животните имат Благородно Качество, имат любов, имат божествени качества. Знам всичко това от личните си преживявания, от медитация, от вътрешното ръководство направо от Небесата. И от Бог. Аз мога да говоря с Бог. И Бог също е уморен от нас.

Но Бог не иска да ни унищожи, все още не. Но не е нужно да е Бог, който да ни унищожи. Както вече ви казах, дори зеленчуците могат да ни довършат за нула време. Или отровите, които пускаме във водите, и пием, и това отива в растенията, или отива в животните, които ядете, или отива в рибата в морето. Вие дори не виждате отровите; дори не можете да ги помиришете. Ако ги изядете, с вас е свършено, от някои от тях. Трябва да сте благодарни, че сте все още живи, като ядете всички тези неща. И аз съм благодарна. Загрижена съм и за всички деца, които принуждават да ядат тези неща, за които нямат представа, че са отровни. Преди това, те не ги ядат, ние ги караме насила все пак, докато свикнат с тях, и трябва да свикнат, нямат избор. Никой родител не би хранил децата си с отрова, ако знае това. Ако не го знаете, моля ви, направете проучване. Вижте в интернет. Проучете доклада на НАСА. Докладът на ООН, докладът на учените от Обединените нации. Проучете много други документални филми, които са ви предложени за да се информирате, за вас, за да се събудите, от цялата любов, която имат в сърцето си за другите живи същества.

Всички тези режисьори и актьори, актриси, или всички, които участват в тези документални филми. От цялото състрадание, което те имат, не само към животните, но и към света, към нас, към техните братя и сестри - хората, и към всички деца, които страдат. Не защото е тяхна вината, а защото не знаят нищо за това. Те са беззащитни. Те просто ядат, каквото родителите им дават. Те са най-много за съжаление. И за тях, Бог ни наблюдава. Те са невинни.

Също така, начинът, по който изтезаваме животните и ги убиваме, с милиарди, всеки месец, всяка седмица, всяка година, ден и нощ. Бог не може да понесе това. Животните са също Божии създания; те са тук с някаква цел. Ако вие не познавате тяхното вътрешно Благородно Качество, поне не ги наранявайте. Знам, че вие не знаете. Защото всичко това се прави зад затворени врати.

Говоря на онези, които са отговорни за убиването на животни за печалба. Съжалявам, вече не подбирам думите си. Те са хората, които трябва да бъдат обвинявани. Също както тези, които произвеждат цигари са хората, които да бъдат обвинявани; не пушачите. Не месоядците; те просто не знаят. Същото е и с наркотоците. Тези, които ги произвеждат са виновни, те трябва да поемат отговорност. И ако не се събудят сега и не променят начина си на живот да бъдат по-състрадателни и да се покаят, тогава и Небесата няма да се смилят. Повтарям, Небесата няма да се смилят. Към хората, които се стремят да убиват други, независимо дали хора или животни, с оръжия, с ножове, с отрова, със заблуди, с всякакъв вид лукави схеми, за да правят бизнес, за да печелят за себе си. Към тези хора, Небесата няма да се смилят.

Моля, покайте се сега. И аз ще мога да ви помогна. Заради силата, с която съм надарена, мога да ви помогна. Но трябва първо да си помогнете сами. Трябва да мислите усилено и бързо. Бог не ни праща тук, за да убиваме другите. “Не убивай.” Дори ако твърдите, че сте атеисти. Добре, хубаво. Бихте ли искали да бъдете убити по начина, по който ние убиваме животните? Не, не бихте искали. Не бихте искали децата, вашите деца, да бъдат наранени, да бъдат малтретирани, да бъдат тормозени, да бъдат убивани, да бъдат избивани по начина, по който ние го правим с животните. Не, не. Не е нужно да вярвате в Бог, за да знаете, че това не е морално правилно. Дори атеистите, и те имат своите принципи, своите закони на честта. Дори някои от разбойниците и крадците, и те имат своите закони на честта. Например, не обират бедните, това е за пример. Или не нараняват онези, които обират. Да. Нещо такова.

И ние, човешките същества, трябва да имаме закон на честта, на морала. Това се учи от векове, от хиляди години, от всякакъв вид състрадателни Учители. Назовете Ги, знаете Ги. Господ Исус, Пророк Мохамед (Мир на Душата Му), Господ Буда (Почитаният от Света), Господ Махавира, Господ Кришна, Гуру Нанак Дев Джи, и т. н., и т. н. Те всички са идвали тук, изстрадвали са унижение и беди заради нашето невежество, като са се надявали да ни помогнат да се събудим. И за всички тези векове, вече сме пораснали, трябва да сме се събудили досега. Ако още не сме, тогава сега е моментът! Днес!

От днес, отвърнете се от насилието, дори косвеното насилие. Защото ако ние ядем животинското месо, тогава други хора трябва да убиват за него. Така че, и ние участваме в това ужасяващо последствие на своето невежество. Нямаме извинение. И все пак ще бъдем наказани по същия начин, в ада. Адът съществува. Съжалявам, че говоря толкова много за ада, но той съществува. Те наистина съществуват. Знам го със сигурност. И месоядните хора, макар че са невинни и невежи, все пак ще бъдат наказани. Ще бъдете смлени, също както смляното месо на тази физическа планета. И никой няма да може да ви помогне, докато не си платите дълга, за който дори не сте знаели, че сте си навлекли; чрез социалната политика; чрез начина си на живот, с който сте се родили, нямате нищо общо с него, просто го продължавате, както предците ви са го правили. Някои знаят; някои са станали праведни, вегани и знаят да защитават животните, но мнозина от нас нямат щастието да разберат този начин, или да бъдат научени на този начин, или да бъдат събудени за реалността на жестокостта зад затворените врати на фабриките за животни.

Ще се молим. Правили сме много неща. Много от нас са вършили много неща: стачки, протести, отвътре, отвън. Аз също писах до правителства, умолявах ги да преразгледат законите, или да създадат нови закони в защита на животните, в защита на своите граждани, особено децата; бъдещето поколение. Правим много неща. Говорихме, стачкувахме, смекчавахме тона си, за да сме по-любезни и да не звучим заплашително. Бяхме гневни, правихме възмутени коментари или действия. Но в момента, това действаше твърде бавно. Сега трябва да се молим.

Без значение къде сте, настройте си алармата за 9 часа вечерта Хонгконгско време. 2 ч. следобед Парижко време. Мисля, че беше може би 8 часа Нюйоркско време. Извинете, нямам списъка тук. Направих списъка, но сега не е тук. Съжалявам. Беше толкова спонтанно решение и аз накарах екипа си да работи много усилено, защото никога не бяхме правили такова нещо преди, НА ЖИВО в ефир. Те нямат опит с такъв вид спонтанно бързане и не са подготвени, с нашето ограничено оборудване и време. Но днес казах, че ако не го направя, може да бъда възпрепятствана или да се разсея някой друг ден отново, защото исках да направя това от дълго време.

Днес трябваше да го направя, защото вчера крещях в офиса си, докато гледах някои от ужасните документални филми за това как хората се отнасят към животните и как те трябва да живеят живота си като в ад. И тропнах с крак и виках към Небесата. И също така Им наредих да направят нещо. Правя най-доброто, което мога, и вие също направете най-доброто. Ние трябва да работим заедно. Не е нужно да бъдете мои ученици; не е нужно да ме следвате, нищо такова. Не е нужно да правите нищо за мен. Просто го направете за себе си, като помогнете на животните да живеят свободен живот.

Можем да се молим, да медитираме заедно за около половин час. И можем също да продължим всеки уикенд така; всяка неделя отново, като тази предстояща неделя, 9-ти февруари 2020 г. Да правим това, освен всичко друго, което правим, докато Веганският Свят дойде. Няма да спрем. Аз няма да спра. Дори ако вие не го правите, аз ще го правя сама, или с моите тъй наречени ученици; ще го правим всички заедно. Ние медитираме всеки уикенд, откакто съм се върнала в Тайван (Формоза). Винаги съм медитирала преди да се върна в Тайван (Формоза), в Европа, навсякъде, където мога, по всяко време. За дълко или за кратко време; в къщата или в пещерата, или в джунглата, в гората, или в планината; навсякъде. Винаги, защото обичам хората. Можете да го видите в очите ми, че това е истината, което казвам. И обичам животните.

Вчера крещях толкова силно. Казах: “Вие (Небесата) трябва да спрете това. Направете нещо! Вземете цялата ми сила ако трябва и спрете всичко това. Променете умовете, променете сърцата. Направете нещо.” Защото животните страдат толкова много. Никой не може да гледа това и да каже: “О, това не ме вълнува.” Сигурна съм, че бихте плакали; ще викате също като аз виках. Моля, гледайте ги. Имайте куража веднъж в живота си - гледайте тези филми и бъдете активист за животните. За нашия свят, за по-късното поколение деца, направете нещо. Ако не сте направили нищо досега в живота си, това е първото и последното нещо, което трябва да направите.

Не можем да наричаме себе си хора, деца на Бог, с начина, по който живеем, предимно както сега; убиваме другите, убиваме се един друг дори, във война. За какво? За едно парче земя, заради малки политически различия, заради различни мнения. Това е абсурдно! Ние сме пораснали. Нали? Казваме, че децата са глупави, че не знаят нищо, но ние знаем ли нещо? С наична, по който се държим, по-добри ли сме от децата? Не! Извинявам се за своята прямота. Не, не се извинявам. Може би никой никога не го е казвал, така че някой трябва да го направи. Някой трябва да каже неща, които са верни, направо от сърце на сърце. Вече спим трърде дълго. Време е да се събудим и да бъдем хора. Бъдете герои. Спасете нашия свят, като направите личен избор на състрадание, на мир, на любяща доброта; върху масата си, в супермаркета, научете децата си на най-добрия начин да живеят живота си. Не давайте лош пример, като ги отравяте, като ги разболявате и после се поболявате от тревоги заради болестта им. А понякога лекарят не може да направи нищо, и тогава плачете, жалвате се, измъчвате се. Искате да умрете с децата си. Каква е ползата от това? Направете го сега! Спасете живота им! Давайте им правилната храна; храна, а не отрова. Давайте им жива храна, а не мъртви трупове, не мъртви парчета от трупове.

Където и да сте, без значение, настройте си алармата и ще се молим заедно. Ще медитираме заедно в мълчание. Но със силен вътрешен глас от Вселенската Любов и Доброжелателност. От най-висшето измерение на Вселената. От Най-Висшето. Вярвайте в религията си. Вярвайте в своя Бог. Ако смяташ, че твоят Бог е различен от моя Бог, то, вярвай в него. Вярвай в своя Буда, вярвай в своя Бодхисатва, в своя Светец, в своите Гуру, в собствената си положителна, могъща сила вътре в теб, защото вие сте деца на Бог. И всеки Учител казва, че имате Царството Божие вътре в себе си. Аз съм го открила, но не затова съм тук да ви говоря. Говоря само за обикновения живот, в който трябва да сме истински човеци.

И трябва да сме добри към себе си и към останалите същества. Дори към по-нисшите, слабите, покорните и които са за съжаление; към безпомощните, безобидните, които дори не могат да викат за помощ. Поставете се на тяхно място. Да сте затворени в такъв тъмен ъгъл. Никой дори не чува виковете ви, ако можете дори да викате. Осакатяват ви с антибиотици, с успокоителни, за да може само да ядете и да лежите, ако изобщо можете дори да се обърнете. Такива са клетките. Може да видите. Изгледайте тези документални филми и ще видите, че не ви лъжа. Ако не знаете тези неща, трябва да ги узнаете, защото това е вашият живот. Трябва да знаете какво ви дават да ядете всеки ден, какво давате на децата си да ядат всеки ден – чиста отрова! Трябва да спрете това! Трябва да го прекратите! Дори само заради самите вас, да оставим настрана света, планетата, бъдещите поколения, състраданието, любовта, добротата, нищо! Погрижете се за себе си. Не чакайте докато лежите полуумрели в леглото и съжалявате. Прекалено късно ще бъде!

Един от лекарите, тя е мой последовател и лекар. Мисля, че съм ви разказвала този случай, но не съм сигурна. Със сигурност повечето от вас не са го чували. Един мъж починал от рак вследствие на месото. Това са установили. Преди да умре, тай плачел. Бил главният лекар в някаква болница. И тя работела в същата болница с него. Той й бил дори шеф. Тя отишла на посещение и той плачел. Казал й: „Ти си вегетарианка, нали?“ Тя отвърнала: „Да, знаете това.” „Ти знаеш за вредите от месото, защо не ми ги каза? Защо не ми сподели, че месото ще ми навреди толкова? И сега умирам.“ Затова аз ви го казвам сега. Поне имам чиста съвест.

Е, говорила съм го години наред, вече десетилетия. Но днес някои от вас ме виждат за първи път. И искам да ви го кажа. Погрижете се за себе си. Оставете месото! Оставете рибата! Оставете яйцата! Оставете всичко животинско! Просто се хранете с растителен протеин. Веганско сирене, веганска риба, веганско месо, веганска скарида, веганско всичко. Вкусно, прекрасно и здравословно. Помогнете на планетата. Спасете животните. Спасете нашия свят. Бъдете герои.

Използвайте цялата си вътрешна сила, от вярата си; от Учителя си, от своя Бог. Използвайте всичко това, за да призовете за промяна. Призовете за промяна, призовете цялата тази сила за промяна в нашия свят, да се превърне във Вегански Свят. Защото веганството ще донесе, веганският начин на живот ще донесе всякакви блага в живота ви, в живота на всички. И съм ви толкова благодарна, че вече не плача за болката и страданието на животните. След този момент, ще мога да си отида в мир. Сега.

Сега вероятно ще ме попитате какво ще правим с всички съществуващи животни. Просто ги кастрирайте, за да не могат да се размножават, освен ако не желаете няколко за домашни любимци. Защото те също така произвеждат и метанов газ във въздуха. Той ускорява нагряването на планетата. И това е, което ще ни унищожи, един от факторите, които са надвисналата опасност над нас. Затова просто ще кастрираме животните във фермите и ще ги оставим да живеят на воля, свободно, в достойнство, в любов, докато Бог си ги извика обратно на Небесата. И те със сигурност ще отидат в Небесата, казвам ви го. Но не мога да кажа същото за всички човеци. Адът е в очакване; в очакване на много от тях.

Аз спазвам Петте Предписания. Първото е - не убивай. Второто е - не лъжи. Не изневерявай, не кради. Не… Важно е да не лъжем другите. Най-важното е да не вредим на другите. Затова сме вегани. Аз съм веган. И вие трябва да сте вегани. Другото е да не казваме лъжи; винаги да казваме истината. Затова аз винаги ви казвам само истината, дори и с риск за мен самата. Нали не смятате, че наистина ми е приятно да седя тук и да ви говоря, често казано. От една страна – да; радвам се, че мога да ви помогна да си помогнете. Радвам се да ви пробудя, да ви посоча истината, да ви кажа всички тези ужасни неща, които не знаете, че засягат живота ви и този на вашите децата.

Но, от друга страна, аз губя много, докато ви говоря. Губя събраните си духовни заслуги. Губя запаса си от Заслуги, което ще рече, че мога да съм изложена на опасност от всичко по всяко време. Мога да бъда осмивана. Нещо може да ме сполети – инцидент – или друго ще дойде изневиделица, ако изгубя прекалено много от Заслугите си. Голяма част от запаса си. Всеки път, когато говоря за Истината, когато нося Небесното познание на Земята, аз губя духовните си заслуги. Имам предвид, мегатонове от тях. Губя и Стойността си. Това не е като човешкото достойнство, а да имаш стойност в очите на цялата Вселена. Което означава, че ако загубя прекалено много, ще се превърна в нищо. В никой. В незначително същество. Без закрила. Това е значението на тази дума. Много Учители са губили Своята Стойност. „Стойност“ с голяма буква. Различно е от стойността на диамантите, стойността на човешкия живот, или стойността на талантите. Не е същото. О, това е нещо удивително. Различно е от всичко, което определяте за стойностно в този свят.

Много Учители в миналото са губили много от Стойността Си, или дори цялата Си Стойност, или дори под минимума, или под нулата на Стойността Си. И ето защо Те са били измъчвани, малтретирани, осмивани, изтезавани, осакатявани или тровени, хвърляни в затвора или убивани. Сега вече знаете защо. Но заради любовта си към човечеството, заради любовта си към страдащите, невинни, беззащитни животни, бих направила всичко. Затова, дори за момент не си мислете, че се опитвам да ви проповядвам. Опитвам се да ви покажа любовта си, това е всичко. Защото знам, че не всички, които ме гледате в момента, ще станете мои ученици. Ние също пресяваме. Не приемаме всекиго за ученик. В днешно време пресяваме. Преди, когато изнасях публични лекции, давах посвещение на всекиго. Но сега осъзнавам, че трябва първо да научат нещо, преди да получат истинско посвещение и да станат мои ученици. Иначе е загуба на време - и мое, и тяхно, и загуба на ценна духовна стойност за мен. А ако случайно ме осмиват или злословят по мой адрес, критикуват ме зад гърба ми - това не е добре за тях. Затова в днешно време внимавам. Така че, не се опитвам да ви направя мои ученици. Моля ви, бъдете сигурни в това. Бог ми е свидетел. Само искам да се погрижите наистина добре за себе си и да се храните с живот, а не със смърт. Не със смърт. Не с отрова. Не да вървим срещу волята на Небесата и на Бог, а да живеем като дете на Бог – благосклонни, нежни, състрадателни, миролюбиви и щастливи.

Адът е в очакване на много грешници. Дори и само ако ядат месо. Съжалявам, че ви казвам това, но трябва да ви го кажа, за да можете да направите своя избор, и за да е чиста съвестта ми като ваша сестра, като съжителка на тази планета, трябва да ви го кажа. Това е всичко. Ако не заради вас, то поне заради себе си. За да ми е чиста съвестта, че съм ви казала истината, поне ще знаете и ще си решите сами. Имаме много свидетели на това. Много хора са отивали до ада и са се връщали, и са ни го описвали. След което са се преобразявали в друг човек, или са се променяли коренно отпреди. Например, убивали са патици или пилета за продан, а сега напълно се преобръщат; помагат на пилетата. Спасяват пилета, патици и други животни. Напълно променят сърцата си, след като са видели ада и са се завърнали, нещо като завръщане от отвъдното, или събуждане от кома, в която сме лежали дълго време като зеленчук, и сме се върнали, за да разкажем преживяванията си на близките си. Някои хора стават свидетели и пишат книги, например, или създават документални филми. Моите ученици също са посещавали ада. Някои от тях. Само защото родителите им все още са там, и те отиват и ги спасяват.

И между впрочем, чрез милостта на Силата на Учителя, на Всевишния, целият ад сега е празен, в едно и също време. Имаме спонтанни записи на поне двама ученика, които споделят. Отишли са до ада и са спасили някои от приятелите и членове на семействата си. И нещата, които са видели там, о Боже, бихте имали кошмари, ако научите прекалено много, затова няма да се разпростирам.

И аз искам да ви уверя. Уверявам ви, че адът съществува за всички грешници и дори за ядящите месо, за ядящите месото на живите същества. Това е истината. Но и Небесата съществуват. Имаме избор! Можем да се обърнем сега и да вървим в посока към Небесата. Дори и да сте извършили хиляди, милиони грехове преди, ако сега се обърнете, ако промените сърцето си, ще ви бъде простено. Обещавам ви. Обещавам ви, че ще съм до вас. Рай или ад, ако се покаете и промените начина си на живот и приемете великодушното веганско хранене, за да се спаси светът и да се прекрати страданието на животните, аз ще съм с вас. Обещавам ви като почетен гражданин на света, че имам достатъчно сила, дарена от Небесата, за да ви спася, да ви помогна да отидете в Небесата. Че няма да се наложи да отидете в ада, ако се промените сега, ако се промените скоро и бързо. Защото не се знае дали и аз ще продължа да живея тук. Толкова много работа за мен, толкова много тъга, толкова много стрес, толкова много кортизон, заради стреса в кръвта ми, от страданието на този свят – на хора и животни. Поради войни, глад, жестокост, несправедливост и т. н. Никой с меко сърце не може да понесе този свят твърде дълго.

Небесата съществуват. Благодаря на Бог за това. Всъщност, много от учениците ми са посещавали Небесата и са се връщали. Това за тях е нещо обичайно. Понякога ходят до Небесата и като се върнат, са като обикновени граждани, като вас и мен, и никой нищо не знае за тях. Както учениците на Исус те са изглеждали обикновени, но са посещавали Рая и са чували тромпети и всичко това. Същото е с Буда или с Бог Исус Христос, Те са изглеждали като обикновени хора, но вътре в Тях – огромна сила, познание, мъдрост и състрадание до безкрай.

Искам да ви помогна. Моля, позволете ми да го направя. Не е нужно да вярвате в мен. Не е нужно да сте мои ученици. Не е нужно да разпространявате учението ми, нищо. Само променете храненето си към веганско. За да помогнете преди всичко на себе си. Да съчувствате на невинните, безпомощни животни, които биват измъчвани и осакатявани, избивани – без да са направили нищо лошо. Просто бъдете вегани. Бъдете в мир със себе си, с ближните си, със семейството си. Погрижете се за себе си и децата си, за семейството си. Имате дълга да им осигурите добра, питателна храна - пълна с живот, не със смърт.

Много хора знаят, че Небесата съществуват. Някои хора, които са се завръщали от отвъдното, някои медиуми, някои ясновидци, някои практикуващи йога, медитация, са ходили до Небесата както вие ходите до магазина. Не е кой знае какво за тях. Един от медиумите с животни, не е мой ученик, обикновен човек, разпита една от малките ми, осиновени птици. И птицата каза на жената-медиум, която телепатично общува с животни: „Раят е тук! Това наистина е Рай! Много съм щастлива тук.“ Птицата говори наистина от Рая и споделяше как е там, но медиумът не го осъзнаваше. Тя мислеше, че птицата ме хвали, за това, че се грижа добре за нея, все едно е Рай, че се чувства райски щастлива. Но не беше така. Знаех го, защото птицата ми си беше вече заминала три години преди това интервю. Затова знаех.

Някои от моите посветени също са посещавали Рая и са видели животните там. Животните отиват в Рая. Аз също ви го казах. И аз видях животните в Рая. Те са толкова красиви. Видях го дори в ранните етапи, началните етапи на духовната ми практика, не само сега. Сега съм зрял йоги. Животните там са абсолютно Небесни. Наистина. Прекалено възхитителни, за да се опише с нашия език. Нашият език е прекалено беден. Както и да е, те всички сияят с брилянтна светлина и всеобхватна любов. Това е тяхната същност. Това е белегът на птиците и животните в Небесата.

И така. Мисля, че чухте достатъчно. Ако не, може би следващият път. Сега, след като можем да се включваме на живо, може би ще се опитам да намеря време в натоварения ми график, за да ви говоря, ако искате да ме чуете. Не струва нищо. Няма вреда. Моля ви, молете се заедно с мен за Вегански Свят, и после ще имаме и Световен Мир. Ще имаме Световен Мир. Ще имаме Абсолютен Мир в Света.

Благодаря ви, че ме изслушахте. Благодаря ви, че може би ми вярвате. Аз лично ще продължа с интензивната си медитация за тази цел. Често го правя и съм го правила и ще продължавам да го правя. Всяка неделя оттук нататък ще се молим заедно и ще медитираме заедно за Вегански Свят по едно и също време, за тридесет минути. Или, ако не можете за 30 минути, тогава направете колкото можете, в зависимост от ситуацията или времето си. Колкото можете. Но дори ако искрено седнете за пет минути, двадесет минути - всичко помага да се пречисти светът ни и да спасим децата си, да живеем един благороден, стойностен, благоприличен живот, подобаващ за децата на Бог.

Присъединете се, моля, да медитираме всяка неделя в 9 часа вечерта (Хонгконгско време). Тази неделя ще го направим. Девет часа, на 9 февруари 2020, ще медитираме заедно за половин час. Няма да се излъчи по ТВ. Ще медитирам в моята стая. Вие медитирайте където сте. Дори и в банята, пак е добре. Всяко място е свещено. Бог е навсякъде. И Бог може да ни чуе навсякъде. Небесата ще ни знаят. Иска се само искреност. Присъединете се, за да спасим невинните. Да спасим света. Моля ви!

Благодаря ви за вниманието. Благодаря ви на всички, за всичко, което сте направили досега, за да помогнете на света, да спасите животните. Нега Бог ви благослови завинаги, многократно, в този живот и в следващия. Изпращам любовта си на всички ви - вегани и не-вегани, лесбийки и гейове, бисексуални – на всички еднакво. На деца и възрастни, на жени и мъже, на животни и невидими същества, на дървета и растения, всички имате любовта ми. Нека Бог благослови всички ни! Нека Бог благослови света ни! Благодаря ви, благодаря ви и благодаря ви. До скоро.

(Учителю, казахте ни да Ви напомним да разкажете какво Ви е казало кучето.) Не знам дали все още искат да слушат. О, кучетата ми… Не всички кучета имат тези способности, но едно от кучета ми, което спасих на улицата в Тайланд. Тя беше малко кутре тогава и си помислих, че принадлежи на групата от кутрета, които вече бях спасила. Но тя е по-голяма от тях, вече е била на три години. Лекарят ни го разкри по-късно. Тя все още е с мен и е ясновидка. Но тъй като е била свидетел на това как хората са убили родителите й и други кучета на поляната за голф – там не искат кучета да им развалят мястото, разбирам ги и тях. Но има много други начини да прогониш кучетата. Може да ги хванеш и да ги занесеш в приют, или в център за осиновяване.

Това им казах впоследствие, че никога вече не трябва да тровят кучетата. Лоша карма. Много лошо възмездие след това. Ще бъдете родени отново и хората ще ви тровят. И ще обвинявате този, който ви трови, но това ще е вашата карма, вашето възмездие.

Едно от кучетата ми е много малко. Прилича на нещо като породата ласа апсо, или ши цу, или малтис, такъв размер, малък малтис. И е красива. Очите й са красиви. Има много проницателни очи. Понякога те поглежда и искри огън, светлина от тях. Дори в тъмното можеш да видиш светлината от очите й. Тя беше и все още е много уплашена от хората, с изключение на тези, които познава. Но ни отне повече от година, за да й спечелим доверието. А сега идва при мен и ми ближе пръстите на краката. Всеки път ми ги лиже. Всеки път, дори и ако само съм отишла в другата стая за малко и се върна обратно, тя ще ми лиже пръстите на краката. Има истинско уважение. Името й също означава ‘уважение.’ Не искам да ви показвам кучетата си. Съжалявам. Защото преди го правех и те всичките се разболяха и ги сполетяха какви ли не неща. Това не ми харесва. Искам, но не мога. Имам дълг към тях да ги закрилям. Трябва да ги предпазя. Не мога да ви ги покажа, сега имаме седем, а преди имахме повече от десет. Както и да е. Обичам ги всичките. Тя е най-малката от тях. Има ясновидски способности и огромна вътрешна сила. Може да вижда бъдещето. До около 30 години напред, споделяла ми е много неща. Впоследствие аз потвърждавам, че е истината. Аз също го знам, но е удивително как едно куче може да знае толкова неща. Тя бе много наплашена от хората.

Беше много трудно да я заловим. Дадох голяма награда според стандарта в Тайланд. Много пъти. Но им казах, ако я хванете в капан, ако я нараните, ако я приспите с нещо, което ще й навреди – защото тя бе дива и няма достатъчно хранителни вещества. Ако използват някои от тези груби мерки, няма да ги наградя. Ако открия дори следа от тази отрова в тялото й, или ако знам, че е страдала, защото искате да я хванете заради наградата, няма да получите нищо. Дори ще ви осъдя. Така им казах, нямаше да го направя. Вероятно не. Но им казах така. Съскането не вреди, дори и да не хапете.

И, както и да е, построиха една голяма клетка, като стая. Сложиха храна там и тя надуши нещо, и с дни не идваше да яде. Помислиха, че е умряла или нещо такова. Но на третия ден, може би е изгладняла много, дойде да се нахрани, имаше висока температура. След като разбрах, че са я уловили, незабавно пратих някой да я заведе до ветеринаря с кола. За щастие я прибрахме навреме. Имаше температура и това можеше да доведе до чума, ако продължи дълго. Тя вече бе изгладняла и отпаднала. За щастие й спасих живота и я водих на много лекари. И сега е добре. Прекрасно, чудесно момиче.

Показва ми уважението си като ми лиже пръстите на краката, не на ръцете, като останалите. И тя го прави, дава по хиляда целувки наведнъж. Но винаги първо ми целува пръстите на краката. Само когато нося пантофи, от които се подава някой пръст. Ако нося обувки, които покриват пръстите, тя знае и не се доближава. Отива към ръката ми. Много е сладка. Затова казвам на моите хора да ми купуват обувки, от които се подават пръстите. На нея й харесва това. И когато ме види, ме обсипва с целувки. Но пръстите на краката са й любими. Питам я: „Защо го правиш?“ „О, от уважение.“ От уважение, името й също значи уважение.

Понякога тя забравя коя съм и къде се намира тя. Например, тя беше в пещерата си, ние правим бърлоги за кучетата. Тя беше там, може би дремеше. Аз я доближих да проверя дали спи или за да я завия. Повивам кучетата нощно време, когато мога, почти всяка нощ, защото работя и през нощта.

Тя се изплаши, беше напрегната. И побягна от мен. Казах й: „Това съм аз, аз съм ти приятел.“ Тя все пак побегна, не че е все едно за живота си. Но беше уплашена и побягна от мен. Попитах я: „Защо така? Заедно сме повече от една-две години вече. Вече трябва да ми имаш доверие. Защо? И те целувам по лицето.“ Преди го правех. Близвах я по лицето, за да знае, че е обичана. Защото за кучетата, близването по лицето с език е най-впечатляващият символ на любов. Затова го правех. И тя започна да ми се доверява. Но тогава бе разтревожена или уплашена. Попитах я: „Защо все още се страхуваш от мен? Мислех, че вече сме приятели.“ А тя отвърна: „Извинявай, по навик.“ Попитах я: “Навик от какво? Защо?“ Тя каза: “Страх от Хората.” Нейните точни думи, не ги доукрасявам. Тя каза: “Страх от Хората.” Аз ѝ казах: “Защо се страхуваш от хората? Хората - някои са много добри. Защо се страхуваш от хората, можеш ли да ми обясниш? Аз също съм човек. Нали знаеш? В човешка форма съм. И всички помощници, които ми помагат да се грижа за вас, и те са хора, и също са добри. Практикуват медитация, не ядат животни. Те са добри.” Тя каза, че знае; тя знае. Просто е навик – страхът от хората. Аз ѝ казах: “Защо?” Тя каза: “Защото хората”, цитирам нейните точни думи, “Хората не са добри към другите същества. И не са добри също и един към друг.” Боже мой. Тя е наблюдавала това, през очите си на куче. И толкова много се страхува. Толкова е травмирана, че дори да е вече с мен, всеки ден спи с мен и аз работя в тяхно присъствие. Те знаят. Тя се свива близо до мен. Обикновено, имам един работен стол. Офисният стол, който се плъзга на колела. Но тя обича да е наблизо, а и аз искам да я предпазвам от другите кучета. Понеже другите кучета са по-големи и тя скача; и после може да скочат върху нея. Затова, аз я държа близо до мен и всеки ден е така. Работя, докато тя си похърква там. И все още е толкова травмирана, че забравя и се страхува от мен, понякога е така.

Не я упреквам за това. Просто се срамувам. Това да идва от едно куче. Оставяме на едно куче да ни каже, че не сме добри едни към други. Да не говорим за това, че не сме добри към другите същества. Това бяха нейните точни думи. Представете си колко е начетена. Елитна. Едно куче. А тя е диво куче. Яла е боклук и какво ли не, за да оцелее. И е оцелявала сама в продължение на три години, без родители. Никой не можеше да я хване, защото е бягала нагоре в планината и се е криела там. Не са знаели накъде е отишла, затова не са могли да я хванат. Дори да са знаели, че се е качила в планината, планината е голяма. Преди също беше така. Опитах се да я доближа, тя избяга нагоре в планината и това беше, предадох се. И почти я бяхме хванали веднъж, но тя се опитваше усилено с цялото си същество. Бореше се и после избяга. И понеже трябваше да напусна това място, за да се върна близо до Банкок заради едни други неща и да живея там. Затова, помолих служителите на голф игрището да я хванат вместо мен, а аз ще ги възнаградя. И ги възнаградих. Това не беше първият път, в който ги възнаграждавам. И друг път също, за хващане на кучета. Както и да е, вече всичко е наред. Ето това е историята на кучето ми, понеже говорим за хората и животните.

Трябва наистина да погледнем навътре в себе си. и да видим дали сме достойни да бъдем наречени деца на Бог и просто да бъдем хора. Достатъчно човечни, за да бъдем хора. Съжалявам, ако съм ви обидила по някакъв начин. Но не съжалявам, че ви казах, каквото ви казах. Обикновено не говоря толкова прямо по този начин, обикновено е по-благо. Но днес исках да ви кажа всичко, което исках да ви кажа. Не искам да говоря вече заобиколно. Времето ни е кратко. Светът ни е с надвиснала опасност. Не мога да си позволя просто да стоя и да ви пея приспивно или да ви галя по главата, и да казвам: “Добро момче, добро момиче.” Не, не, не. Моля, събудете се. Моля, събудете се. Ако не, всички ще си заминем. Аз нямам нищо против да си отида. Този свят е една тежка работа. Хората са трудни за обучаване. Нямам против да си тръгна. Наистина е така. Не ви лъжа. Но вече съм тук. Искам да имате хубаво място, където да останете и хубаво място, където да отидете след това. Казах ви вече много неща.

Моля ви, послушайте ме. Моля, почувствайте моята искреност и моята любов. Моля ви, обичайте животните, така както аз ви обичам. Тогава ще разберете. Ще почувствате един различен човек да се събужда във вас и ще се почувствате горди от себе си. Ще почувствате, че животът ви си заслужава, Рай или не. Но ако станете веган, обещавам, ще ви отведа у дома, където и да го наричате дом. Но няма да е в ада. Със сигурност, обещавам ви това. И ако някой, който произвежда оръжия за убиване на хора или животни, ако се промените сега, ако се промените в този момент и никога повече не се занимавате с такъв бизнес. Заемете се с по-доброжелателен бизнес, произвеждане на дрехи, отваряне на (вегански) ресторанти, отваряне на (вегански) хотели, нещо, на което хората радват и с което се чувстват добре. Обещавам, също ще ви отведа на Небесата. Можете да ми вярвате. Не ви лъжа. За какво? Няма да получа нищо от вас. Дори не ви познавам лично. Нека Небесата ми бъдат свидетел. Бог знае, че казвам истината.

И така, мои прекрасни души, оставям ви сега. Ако имаме отново време, може би ще се видим отново. Иначе, изпращам ви любовта си и към всички същества, съзнателни и несъзнателни, нека Бог ни благослови и да благослови нашия свят. Намасте. До скоро. Ще се видим. Бъдете благословени. Бог да ви благослови. Небесата да ви закрилят. Чао.

Гледайте още
Последни предавания
38:04
2024-12-20
40 Преглед
2024-12-20
50 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android