Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Както е казал Буда, в тази Епоха на края на Дхарма монасите не са монаси. Може би някои не са истински монаси. Някои носят разноцветна джяша (кашая или монашеска роба), точно както е казал Буда - че тези фалшиви монаси обичат да носят цветни джяши. Фалшивите монаси също така ядат месо (от животни-хора) и пият алкохол, играят хазарт - всякакви неща правят така наречените монаси в наши дни. И насилват деца, насилват жени и мъже. Всичко това е в интернет. О, иска ми се никога да не бях го открила. О, наистина е толкова смущаващо. Иска ми се да не знаех всичко това. Не съм знаела всичко това през всички тези десетилетия откакто излязох за мисията си. И чух дори наскоро, някъде беше казано, че католическите монаси извършвали повече от тези грехове, насилване на деца или сключване на еднополови бракове, насилване на жени, мъже и пр.Казах, че будистите нямат това. Рядко съм чувала. О, Боже мой, толкова съм грешала. Толкова съм грешала. Казах това, защото будистките монаси имат 250 правила, така че не е възможно. Много е подробно за всички видове морални принципи, които трябва да спазвате, така че будистките монаси не биха могли да извършат никакъв сексуален тормоз или насилване на други вярващи или на други монаси и монахини. О, Боже мой, толкова съм грешала. Не бях чела твърде много в интернет. Никога не съм искала. Просто напоследък исках да знам за мира в света и отворих това и всичко излезе от кутията на Пандора, стовари се, разпадна се навсякъде. Иска ми се да не трябваше да знам всичко това. То наистина много ме притесни. Разби илюзиите ми. Четох, че Буда е казал, че Мара ще изпрати децата си да бъдат монаси и монахини и ще използва всички тези видове монашески роби и дрехи в този стил, за да унищожи учението на Буда.
„Когато Шакямуни Буда беше напът да влезе в нирвана, той извика краля на демоните и му заповяда: `Ти трябва да спазваш правилата. Следвай правилата отсега нататък. Не ги нарушавай.` Кралят на демоните отвърна: `Значи искаш да спазвам правилата? Добре. По време на епохата на края на твоята дхарма, аз ще нося твоите дрехи, ще ям твоята храна и ще се облекча в твоята купа за милостиня.` Имаше предвид, че ще унищожи дхармата отвътре. Когато Буда чу това, беше разтревожен. Той се разплака и каза: `Наистина няма нищо, което мога да направя за това. Твоят метод е най-отровният, най-разрушителният.`“ ~ Коментар от Почитаемия Учител Хсуан Хуа (вегетарианец) за Сурангама сутра
И Буда заплакал. Боже мой. Буда е толкова чувствителен, толкова любящ, толкова добър. Той дори е заплакал, когато видял костите на една жена. След като жените умрат, костите им са черни, не са като белите кости на мъжете, защото жените имат месечна загуба на кръв, имат деца и се грижат за децата и съпруга и за домакинството и прочее. Така че телата им не са здрави. След като умрат, всички техни кости почерняват и Буда заплакал пред една голяма, огромна купчина женски кости. Виждате колко любящ, добър и състрадателен е Буда. Как може някой, който Го следва, да няма достатъчно почит към Него, за да спазва Неговото учение и да учи на добродетелност, морално поведение и дори състрадание? Почти не съм чувала монасите в днешно време да говорят за състрадание, да се опитват да учат последователите си да наблягат на любовта, която Буда иска хората да имат, да подхранват, да узрява и да живеят в любов.Сега попитах някои въпроси относно четирите изречения, които Светците от каодаизма ми казаха за Хуе Бу. Казах: „Защо ми казахте тогава?” Те казаха, че е защото имам повече начини да публикувам това към Техните вярващи по света, за да могат повече хора да знаят, не само за обикновените вярващи от Као Дай. Казаха ми, че вътрешният свят иска хората да знаят.И тогава казах: „Но той ме е възхвалявал преди. Може би е грешка. Направил е грешка или нещо такова?” Те казаха: „Не, той го е направил нарочно.” Той „е извъртял всичко просто за да подхожда на желанията му, на ниските му амбиции”, но е създал бъркотия. Мисля, че той няма достатъчно мъдрост. Просто иска да има титлата, но после какво ще направи с нея за света така или иначе? Всички тези десетилетия той просто е ял и спал и не е направил много, просто е разчитал на каодаизма, за да оцелява и може би говори на външните хора, за да му дават дарения. И сега иска титлата.Аз казах: „Защо ме е възхвалявал тогава преди?” Когато най-напред видях това, си помислих: „О, той е такава добра, мъдра личност. Кой е той?” Но нямах много време да проверя много за него. И по-късно помолих моите ученици да намерят и те ми казаха: „О, Хуе Бу е един от медиумите в каодаизма.” И тогава разбрах. Казах: „О, той е от Као Дай; защо възхвалява мен? Те трябва да възхваляват своите Светци.” Защото каодаизмът е много просветлена религия. Тя се символизира от окото в средата на челото. Това ние всички го знаем. Това е третото око, Окото на Мъдростта, Окото на Душата.Основателят на каодаизма видял Окото в едно от виденията Си докато бил на брега на океана. Но не че го е видял на брега, просто е бил настроен в този момент. Дори да е виждал океана пред Себе си, Той вече се е настроил на вътрешния по-висш свят, на Светците и Мъдреците, Които са Му показали видение, показали са Му някакво учение чрез това видение; тоест, наблягат, че хората, вярващите, трябва да се съсредоточат върху третото око докато медитират, възхваляват или се прекланят. Защото третото око е мястото, където трябва да се концентрирате. Ние също обучаваме на това по време на посвещението в Куан Ин Метода.Тогава казах: „Тогава защо е трябвало да ме възхвалява (Хуе Бу)? За какво?” В този момент не бях чела много от неговите писания в интернет. Просто прочетох един път, че ме възхвалява и сякаш е съгласен с мен. Бях изненадана и трогната. Казах: „Защо е трябвало да прави това?” И Негово Величество Кралят на Као Дай всъщност ми каза тогава: „Защото Хуе Бу иска Вашите ученици...” Това е , което каза точно, сложих го в кавички: „Защото Хуе Бу иска Вашите ученици да му се доверят, след това ще има друга стратегия, за да отнеме Вашата Мисия, която Вие сте изградили с пот и сълзи. Той дори твърдеше, че е бил Ваш учител преди, в минали животи, което е пълна лъжа.” Ето това ми казаха всички Светци: „Поради същата причина - защото той иска да отнеме Вашата Мисия, която Вие сте изградили с цялата Си Любов и Труд. И иска да я отнеме, защото иска да има повече сила, повече слава, повече хора да му правят дарения.”Това събитие ми напомни за една история от моето детство. Бях само на около осем години; много, много малка и все още в началното училище. Пишех някои поеми, разбира се. И един ден написах поема, около една страница, в която използвах всички предмети в училището да се вплетат в поезия. И беше много красива и много точна, много вярна за училището, за всички предмети, които учим и нещата, които се случват или какво е казал учителят и в кой клас и тъй нататък. Но след това я изгубих. Отидох в къщата на един съсед за нещо и я изгубих, защото може би си носех учебника с мен и този лист хартия беше отделно. Взех един лист и я написах там. И го изгубих. Не знаех, че съм го изгубила там, всъщност. Но по-късно разбрах, че е било там. И когато се върнах вкъщи, не можах да го намеря; не знаех къде да го намеря, така че всичко беше наред. Какво да направя?Един ден се върнах отново в къщата на съседа. В къщата бяха много любезни, всъщност. Имаха три деца, едно най-голямо момче, мисля, че беше вече в гимназията, едно средно момиче и друго по-малко момиче. И случайно видях моята поема на бюрото на това момче. И казах: „О, ти си я намерил. Това е моя поема. Мога ли да си я взема?” Той ме погледна строго, сякаш заплашително: „Не! Това е моя поема, не твоя.” Казах: „Не, не, моя поема е. Можеш да видиш, че аз съм я писала. Знам това.” Той каза: „Не, не е твоя. Спри да казваш това.” Казах: „Но тя е моя. Можеш да видиш почерка ми. Това не е твоят почерк.” Той каза: „Не, моя поема е. Сега изчезвай, или иначе...”Изглеждаше много свиреп. Аз толкова се изплаших, че си тръгнах. Какво друго можех да направя? Това беше писано от мен! Моя поема. А той каза, че е негова. И по-късно я занесе и спечели награда от училището, защото беше много хубава училищна поема. Описваше всички предмети, които учехме в класовете, от най-долните до най-горните в началното училище. И досега си спомням само това - за какво става въпрос. Но не си спомням нито едно изречение от тази поема. Загубена е завинаги. И това момче спечели награда. Не знам каква награда. Може би една от добрите литературни награди. Виждате ли, много е подобно сега. Пак ме тормозят, макар че вече съм пораснала.Photo Caption: Кой може да каже тук кой е по-красив - зелената буболечка или цветята!
